Волтер или Оруел – кого следваме

   "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш" –  беше време, когато колегите журналисти с гордост цитираха тази мисъл на Волтер и смятаха, че ще я бранят до живот. Че повече няма да се налага да се съобразяват с „правилната гледна точка", а само с истината. Е, както се казва, никога не казвай „никога". Ето че времената се извъртяха и сега отново има само една правилна гледна точка. Някои дотолкова я бранят, че са готови да отворят лагерите за инакомислещи. И ето, че от Просвещенската епоха на Волтер изпаднахме в мрачното бъдеще на Оруел: „Във времената на повсеместна лъжа да казваш истината – това е екстремизъм".

   Към тези размисли ме подтикна информационното затъмнение за днешния пореден поход „България – зона на мира", който се проведе в трийсет и няколко български града. Големите централни медии (а и повечето местни) ни занимават с какви ли не чалгии и подробности от интимен характер на обявени за известни личности, но не и с тази инициатива, която има идеята да не допусне България да бъде въвличана във войни, изпращайки въоръжени сили извън страната или допускайки на територията си чуждестранни военни формирования по повод външен за България въоръжен конфликт – и ако някога се наложи нещо подобно, то да се разрешава само с национален референдум.

   Въпреки че малко хора бяха информирани и въпреки лошата организация, походът все пак се проведе и в Сливен. Стотина човека дефилираха от Стария бряст до Областната управа и се включиха в подписката за провеждане на национален референдум за мир и суверенитет.