Каква беше тая година, колко приятели отнесе... Благодарна съм, че съм се докоснала по някакъв начин до всекиго от тях и дано това, което са споделили в тези пространни интервюта, да докосне и други хора...

   (Интервюто е от втората книга "Сливналии", изд. 2021 г.)

          Неделчо Домусчиев се ражда на 20 април през 1930 г. в странджанското село Зидарово (днес в Община Созопол). Завършва гимназия в Бургас. През 1950 г. семейството се преселва в Сливен, който е родният град на майка му и където Неделчо завършва и текстилен техникум. Започва работа като текстилен техник – става секционен майстор в тогавашния ВТК „Георги Димитров“, но скоро приема предложението да стане учител. Учи задочно и над 30 години преподава предачество и текстилно материалознание в Текстилния техникум. Пенсионира се през 1990 година като старши учител с първи клас квалификация.

            През всичките си години на учене и работа Неделчо Домусчиев активно се занимава с музика. Най-много сили и желание отдава за сформирането и концертната дейност на „Червено и черно” – естраден оркестър, един от първите в страната ни през 60-те години на миналия век. Домусчиев е негов ръководител от 1963 до 1973 г., през което време оркестърът печели „Златната тракийска лира“ и други награди.

            Неделчо Домусчиев е носител на орден „Кирил и Методий“ трета степен и на Почетната значка на Сливен. Той е автор на четири книги – разкази със сюжет, почерпан от житието-битието на автора, както и книга за историята на оркестъра „Червено и Черно“.

            Неделчо Домусчиев помня от детските си години – като човека, който пее и свири на китара на всяка сбирка на възрастните (тогава такива ми се виждаха, а те са били много млади). Дечо, както го наричаха родителите ми и приятелите му, може би беше най-младият от тях, а и дълго запази младежкия си вид. Младежкия си дух още пази.

            Когато прочетох готовия текст на интервюто, видях, че отговорите на част от въпросите са по-емоционално обагрени – това са тези, на които той ми отговори писмено и в тях по-ясно личи неговата природа на музикант и чувствителен човек. В други личи журналистическия ми стремеж към изчистеност и деловитост. Предполагам, че и читателят ще долови тази разлика.

   – Г-н Домусчиев, сливналия сте по майчина линия, а сте роден близо до морето. Разкажете, ако обичате, повече за Вашето родно място.

   – Родно място! Тези свещени думички карат сърцето на всеки човек да трепва и зазвънява като камбана. Няма значение, че животът ни не е бил лек и сме скитали като бездомни чергари. На всяко място сме оставяли частица от себе си, а в паметта си сме скътали скъпи образи на незабравими личности, съхранили сме вълнуващи преживявания, късчета от природата и незаглъхващи гласове. Всичко и сега е готово да изплува в представите ми, обгърнато от неугасваща обич и любов.