Тазгодишният носител на наградата „Аргира Жечкова“ е началната учителка от СУ „Константин Константинов“ в Сливен Красимира Бакалова. Тя е номинирана от РБ ”Сава Доброплодни” и сдружение „За Сливен заедно”.

   Наградата на Община Сливен на името на Аргира Жечкова се връчва по традиция в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май. Присъжда се на жена-учител и общественик с принос за издигане престижа на учителската професия и доказани високи професионални умения като преподавател и възпитател на младото поколение.

   Село Бояджик е създадено след 15-и век. По това време в близките села Каторжен и Тюркмен върлувала чума и жителите им потърсили по-сигурно място. Като изсекли част от гората, те положили основите на новото селище Бояджик. Основното му население винаги е било българско.

   През 1829 г. селото е освободено от турско робство, но съгласно сключения в Одрин договор, руските войски се изтеглят. Българите, които участват при похода на генерал Дибич, тръгват с войската му. От 105-те български семейства 36 потеглят към Бесарабия и се установяват там. По-късно една част от тях се връщат, но земите са им отнети от турците.

   От 1830 г. селото става център на подоколия Нахия в Сливнската кааза и се нарича Новай. То е богато, хората му са трудолюбиви, силно е развито скотовъдството.

   Едно от най-големите събития, станали по времето на Априлското въстание, е избиването на българското население от село Бояджик, известно всред населението от нашия край под името Бояджишкото клане или Бояджишката яма.

   Бояджишкото клане е определено от историците като второто по размери след клането в Батак. Всъщност то е третото по броя на жертвите, след Старозагорското клане, при което турците избиват 14 500 души.

   Непосредствено преди Априлското въстание в селото е имало и малка турска махала и един чифлик, собственост на хаджи Емин. Жителите на селото, трудолюбиви и пестеливи български селяни, притежавали значителни количества движими богатства – стада, волове, крави, биволи, коне и особено много овце. Всред жителите на съседните на Бояджик села, то е минавало за най-богатото в този район.