Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

Неделен гост: Ники Комедвенска

 

Врели-некипели

Модерни времена, модерни хора...

И приказките ни – модерни всички:

къде ще видиш днес петле по двора

да стиска в човка царската паричка.

Отдавна няма подвизи юнашки,

след страшна нощ не идва мъдро утро.

На кифли стават всички Пепеляшки,

а принцовете до един са мутри.

Във джип се вози рижавата Лиска

с купешка рокля – съща станиолка.

Градът пращи от мисове и миски

с невероятни гръдни обиколки.

Живее глупав Гюро дерибейски,

натрупал тлъсти пачки за двамина,

а вън димят горите Тилилейски,

по документи – проста дървесина.

И вече под лъжичката ме стяга

от тия страшни приказни чалъми,

с които Кум Вълчан и Баба Яга

девета смъкват кожат от гърба ми.

И нощем търся пак вкуса на хляба

(преситих се от кифли и франзели)

и слънчевите приказки на баба,

в котленце черно врели, не кипели.

Посещения: 34

Неделен гост: четиридневният пожар

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         

       

  Това на илюстративната картинка (взета от български медии) не са гасачите, това са подпалвачите – най-вероятно. Защото пожарът е на територията на полигона „Ново село“, от който в гасенето му се включили 70 военнослужещи. Предполагам, че в базата те са много повече. Е, пак файдица... Ама четвърти ден да не може да се локализира, значи работата е сериозна. А площта е около 300 декара – нищо, сравнена с пожара, дето би обхванал България, ако ни забъркат във военни действия. В които също ще ни помогнат с някоя военна част от 70, даже 100 човека, а може и въртолет да ни изпратят.

Посещения: 1076

„Път през голямата игра“ – пътят на Димитър Карапчански

 

 

      Димитър Здравков Карапчански (30.04.1947 г. – 06. 03. 2021 г.) – строителен инженер, шахматен треньор и съдия, колекционер на шахматна литература, републикански шампион по кореспондентен шах (1981), по практически шах (1986), олимпийски вицешампион по кореспондентен шах с отбора на България (1976), международен майстор по кореспондентен шах, победител в различни турнири – това и още много неща е нашият съгражданин, напуснал ни преждевременно през миналата година.

 

   „Път през голямата игра“ е книгата, която заедно с него създадохме преди дванайсет години. Той имаше желанието да разкаже за житейския си път,  който, при всичките си криволици, винаги е бил свързан с шахматната игра. Карапчански беше със запазено място в шахматната общност на България, известен и на многобройни шахматисти по света. В общия ни труд неговата работа бе да си спомня, да разказва, понякога да сверява спомените с вече документираното, а моята – да насочвам и записвам разказа, да добавя някои бележки. Към интервютата притурих впечатленията на приятели и специалисти – не толкова за човека, колкото за шахматиста Димитър Карапчански, такъв, какъвто са го видели в отделни моменти на неговата спортна биография. А той самият добави нещо ценно за млади и по-възрастни – съвети към начинаещите любители на древната игра. Така, струва ми се, книгата придобива истинската си стойност и предназначение – да служи не само като пример за последователно преследвана и достигната цел, но и като напътствие. С това, надявам се, да е изпълнен поне отчасти и първоначалният замисъл на моя събеседник. За себе си отчитам удоволствието от интересните разговори и не без доза самоласкателство – приносът те да придобият формата на завършен продукт.

Посещения: 361

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version