Досега в България се е обръщало малко внимание на вътрешния пазар, заяви изпълнителният директор на „Вини – Сливен” Валери Чулин. Сливенският винпром смята да засили това внимание. Решението е свързано и с голямата криза във винарския бранш, вследствие свиването на чуждестранните пазари и силно намалелите продажби. „Преценили сме, че трябва да намалим асортиментната структура, а да  подобрим качеството. В тази посока смятаме да подобрим качеството на най-продаваните на нашия пазар вина, като запазим цената. От две години, след като се направят купажите, вината се залагат за стареене на 50 м под земята, в бомбоубежището под Хамам баир, което е било предназначено за потребностите на „Гражданска защита”, но се ползва от „Вини – Сливен”. По принцип червените вина са с възможности за стареене, а условията за стареене на вино там са много добри, при постоянна температура и влажност”, обясни Чулин.

   За първите пет месеца на годината, продажбите на вина на предприятието на вътрешния пазар са намалели с 43 % спрямо миналогодишните. Докато до миналата година само за Русия „Вини – Сливен” е изнасяло месечно минимум по 20 вагона вино, сега изнася до 10 вагона. В момента предприятието разполага с 6 700 л вино от стари реколти, от 2001 г. насам, като по-старите вече трудно се съхраняват. При това положение, за втора поредна година изкупна кампания на грозде, подобно и на други винпроми, най-големият сливенски винпром няма да има. Преработва се гроздето от лозята на собственика Тодор Батков в Любимец и в Хисаря, което очакват да е от 3 000 до 4 000 т, както и от лозята на „Вини” в Шивачево. Валери Чулин обясни също, че трудно биха увеличили пазара на вино в бутилки за Русия. „Руснаците по принцип търсят екстравагантни бутилки с шарени етикети, които заедно с тапи, капсули,  кашони и т.н., стигат до 40-42 евроцента консумативи за бутилка, оттам нататък остава за виното. А по принцип бутилка вино за Русия се продава от порядъка на 80 – 90 евроцента.”

   За привличане на клиенти, „Вини – Сливен” е пуснало и колекционерски вина, на стойност 45 лв. бутилката.

Йорданка Раданчева

   С четири проучени тракийски могили приключи археологическия сезон в Сливенско Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП). За трета поредна година археолозите от ТЕМП работят съвместно с Регионалния исторически музей в Сливен, тази година под научното ръководство на Диана Димитрова от Националния археологически институт. Проучването на тракийското наследство в региона е възможно благодарение на финансирането, осигурено от общината. Това е и основната причина за постигнатата договореност всички находки да остават в притежание на сливенския музей.

    „Иманярска интервенция на могили между село Чинтулово и кв. „Речица” на Сливен наложиха спешно да се иска разрешението на НАИМ за аварийно-спасителни разкопки на две могили в този район”, каза директорът на музея Георги Кюпчуков. В по-голямата могила, висока 4,5 м, археолозите са заварили иманярски тунел, започващ от повърността на могилата от юг, преминаващ през средата й, преминаващ включително и през скала. Че инвазията е скорошна, говори намереното светещо фенерче. Иманярите обаче са минали над каменно съоръжение – стена от четири-пет обработени камъка, на 50 см над околния терен, вероятно останки от зидан гроб, разрушен още през античността, тъй като в целия насип са открити каменните блокове от варовик и бигор, смята Диана Димитрова. В насипа е намерена купичка със столче от т.н. сива тракийска керамика, която датира гроба в ІV в. пр. н. е. Съседната могила, дълги години риголвана и засадена с бадемови дървета, останала едва на 80 см над околния терен, се оказа по благодатна за археолозите. Каменното струпване в нея  покрива голяма гробна яма с погребение чрез трупополагане. Глинена амфора, три чернофирнисови кантароса, 4 глинени лекита, дават датировка ІІІ четвърт от ІV в. пр.н.е. Има и други предмети, сред които едно златно мънисто. Тези две могили с богати гробове, принадлежащи на хора от аристокрацията, са от класическата тракийска епоха V – ІV в., когато е разцвета на Одриската държава и потвърждават тезата, че долината на Тунджа, включително до големия завой на реката, е бил исконна територия на Одриската династия, обясни Диана Димитрова. С това още веднъж се доказва теорията на дългогодишния ръководител на ТЕМП д-р Георги Китов, че Долината на тракийските царе е включвала и района на днешния  Сливен.

   Първите две проучени от експедицията могили са край селата Трапоклово и Крушаре. Те са от римската епоха – ІІ четвърт и средата на ІІ в. след Хр., с вероятност единият да е по-ранен. „Откритите гробове говорят, че през римската епоха местната тракийската династия е останала достатъчно силна, за да може да си позволи да практикува своите обредни практики и ритуали и да погребва знатните си мъртъвци според тях. Гробът от Китова могила край Крушаре с голяма сигурност може да се определи като женски, което означава, че погребаната е била с изключителен ранг. В това погребение бяха открити златен венец, три златни пръстена, златни огърлица, обеци и други предмети. Паметта за погребаната очевидно се е запазила дълго, за което говори поставената на 2,5 м над гроба мраморна релефна плочка с две женски изображения, като иконография поне 50 – 60 г. по-късна, след което могилният насип е бил донатрупан с още 2,5 м”, е мнението на археолозите.

   Обновената експозиция на Сливенския музей, допълнена с новите находки, ще бъде представена за празника на града през октомври.

Йорданка Раданчева