В градинката пред Националния дворец на културата в столицата - за щастие по-близо до питейно заведение

и по-далеч от двореца, се яви и съвременния образец - европейска тоалетна. Естествено, в съответните

цветове на Европейския съюз. Дано не ги осерем. Засега техници явно се грижат за поддръжката, щото нали

не си представяте да се задръсти или да остане без вода, недай Боже. Дано за нея се грижат и хигиенисти,

че както не си е съвсем на мястото и както край нея се извървя половината столица... Не че тези, нашите

тоалетни, които се строяха по традиция подземно, по солидно и по-скрити някакси от погледите

любопитни бяха лоши, но лошо се поддържаха. Тази като е на ачика, да видим. Дано след време просто

не изчезне, защото и тя иска поддръжка и то редовна.

BARABAN

 Пътувайки за моя роден Златоград, почти винаги съм се спирал в Смолян. И винаги неизменно съм посещавал Колювата „архива”. Бях свикнал с нея, с нейната релаксираща и облагородяваща медитативна тишина...

 Знае се от много хора, че „естеството” и „изкуството” на Родопския театър са на един инч разстояние – отсреща баирът направо го блъска по стъклената фасада. Навремето, кой знае защо заседяващите се в Смолян, винаги се чувстваха на един инч  разстояние от големия смисъл на живота. Този един инч никога не им достигаше. Но, с него или без него, всички колеги мълчаливо (ех, понякога и с малко шум) преминаваха през него и след това кротко заемаха мястото си в Колювата театрална архива.

Никола Пашов   

 Конкретният пункт от архивата беше обаче малко по-различен. Времето беше доста днешно за една архива. Изрезката беше от „24 часа”. Ставаше въпрос за холивудската звезда Том Ханкс. (Срещал съм да го пишат и Том Хенкс, но това няма значение. Както се казва, няма да се женя за него.) Голям актьор от филма „Форест Гъмп”, а сега имало и „Форест Гъмп” – 2. До него втората му жена – също холивудска звезда. И понеже за нея хептен няма да се женим, на нейното име въобще не обърнах внимание.

А всъщност Колю Пашов беше съхранил изрезката заради нея. Изровил беше отнейде Пашата произхода и родителите на „нежната” звезда. Майката – италианка, но което беше по-важното и което беше събудило интереса на архиваря, беше бащата. Това беше смолянският помак Ибрахим Козарев. Дори се знаеше отнякъде, че дъщерята и Том са посетили тайно и конспиративно Смолян, за да наобиколят родното място на бащата.

                                                        Рита Уилсън

Красиво и вълнуващо, нали! Какъв ли ще да е бил този нашенски аретлик? По какви ли потайни пътища беше тръгнал към големия свят и големия живот? Дали не беше прецепил направо през „Кестермето” на Герзовица и от там през Северна Гърция и Северна Италия не беше стигнал Голямата земя? Едно трептящо парче месо, пренасяно, предрясвано и ожулено от толкова потури, хвойнища, къпинаци и козиняви халища, се беше кротнало между два знойни италиански балдъра.  Две настръхнали родопски „кайсийки” се бяха блъснали в бялата плът на времето, и едва ли можеше някой да каже какъв звук са произвели – на ситно пиринчено козе звънче или на гърлест „яркичов” тюмбеляк...

Рита Ибрахим Уилсън, ако можеш в някое интервю да споделиш какво стана с бубайка ти и тази информация достигне по някакъв начин до Колю Пашата, това ще бъде най-големият диамант в колекцията на неговата театрална архива.

 Михаил  ИЛИЙКОВ

актьор от Сливен