Ветроенергийният парк „Свети Никола” край Каварна официално се присъедини към националната електроенергийна система на страната. При откриването, министър-председателят Бойко Борисов припомни, че преди по-малко от месец в Брюксел се проведе извънредна среща на Европейския съвет, на който за пореден път бяха обсъдени мерките за ограничаване на емисиите вредни газове в атмосферата. „С реализирането на подобни проекти България ще покрие квотите за енергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници”, смята премиерът, още повече, че в началото на следващата година ще бъдат направени необходимите разчети за въвеждането на допълнителни улеснения за инвеститорите в производството на енергия от ВЕИ.

   С пускането в експлоатация на парка „Свети Никола”, ветроенергийните мощности на България се удвояват. Пряк израз на добавената чиста енергия е и спестяването на над 300 хил. т въглеродни емисии годишно. Проектът за изграждането на най-големия в Югоизточна Европа ветроенергиен парк, е изцяло съобразен с националната енергийна стратегия на България, ангажиментите по Протокола от Киото и директивите на Европейския съюз, които насърчават производството на енергия от ВЕИ за вътрешния пазар. ЕС си постави за цел производството на енергия от възобновяеми източници в държавите-членки на Съюза да достигне 20-процентен дял до 2020 г. Въвеждането в експлоатация на новия ветроенергиен парк ще спомогне съществено България да постигне националната си цел в тази област и да изпълни ангажимента си за постигането на дял от 16 на сто производство на енергия от ВЕИ до 2020 г.

   В процеса на разработване на проекта са отчетени и трасетата на миграция на птиците в района. Съвместно с Института по зоология към БАН и международни експерти, е извършен 5-годишен мониторинг на миграцията на птиците. Той ще продължи по време на експлоатацията на парка, който разполага и с радарна система за ранно предупреждение за наближаващи птичи ята. Системата позволява турбините да се изключват и при лоши метеорологични условия, които носят и риск от сблъсък на птици с витлата на станциите.

Ветроенергийният парк има капацитет от 340 гигаватчаса годишно, а енергията ще изкупува НЕК. Централата е  изградена и ще се експлоатира от компанията AES Geo Energy, а инвестицията възлиза на 270 млн. евро.

   В същата посока тласка енергетиката на страната и новооткритият завод за производство на соларни панели на „Соларпро” АД в Силистра. Инвестицията възлиза на 20 млн. евро и ще осигури нови 120 работни места.

"Зелени Балкани" постави две изкуствени гнезда за царски орел (Aquila heliaca) в района на Дервентските възвишения, съобщават от организацията. Гнездата са поставени на високи, подходящи за гнездене дървета, с помощта на алпийско оборудване и екипировка. Целта е  подпомагане на царските орли в опитите им да гнездят.

   Наблюденията на екипа през последните години показват, че не са рядкост случаите на заети територии от двойки орли, които не пристъпват към гнездене поради липсата на подходящи дървета. В повечето случаи това са новосформирани двойки, които нямат опит в загнездването и строежа на гнездото. Чрез поставянето на изкуствени гнезда тези процеси могат да бъдат подпомогнати и ускорени. Оптималният период за поставяне на изкуствените гнезда е през есента и зимата, с цел в момента на заемане на териториите и началото на размножителния сезон да са налице подходящи за загнездване условия.

   Изборът на територията за монтиране на гнездата е в резултат от проследяването на царски орли, маркирани с радиопредаватели от Зелени Балкани още през 2007 г. Това е първото за България маркиране на птиците посредством предаватели и за момента е най-продължителното проучване на вида в страната чрез използването на тези съвременни технологии. Благодарение на това са идентифицирани няколко територии, в които редовно са регистрирани по една, две или няколко млади и неразмножаващи се птици от редкия вид. В подобен район в началото на размножителния сезон на 2009 г. екип на Зелени Балкани постави изкуствено гнездо за царски орел, като в последствие новосформирана двойка загнезди само на около 3,5 км от дървото, върху което е изградено изкуственото гнездо. Това говори за правилния подход при избора на подходяща територия от страна на експертите. Монтирането на още гнезда по тази методика ще продължи и в бъдеще.

Дейностите за опазването на царския орел се осъществяват в рамките на проект “Консервационни дейности за целеви видове от Директивата за птиците на ЕС - белошипа ветрушка, черен лешояд и царски орел, в основните им местообитания в България”. Проектът се осъществява от Зелени Балкани с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013”.