Правителството освободи областните управители на Видин, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Разград, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол, съобщиха от правителствената пресслужба. За областни управители са определени: на Видин – Пламен Стефанов, на Кюстендил – Любомир Анчев, на Ловеч – Николай Нанков, на Пазарджик – Дончо Баксанов, на Плевен – Иван Новкиришки, на Разград – Валентин Василев, на Сливен – Марин Кавръков, на Стара Загора – Йордан Николов, на Шумен – Димитър Александров, на Ямбол – Таня Димитрова.   

   Миналата седмица бяха определени областните управители на останалите 18 области.

    „Първа екскурзия в живота си осъществиха деца от ромския квартал „Надежда”, отбелязаха сливенски медии, когато екипът на проекта „Етнико” ги информира, че децата – участници в проекта, са посетили градовете Калофер, Карлово и Копривщица. „Целта на проекта е освен да социализира децата, да ги научи на толерантност и позитивно отношение към различните култури” цитират отново медиите една от целите на проекта. Конкретната цел на екипа обаче точно за този 20 август беше двайсет и няколко деца да прекарат един хубав, незабравим ден, за който да си спомнят с удоволствие. Някои от децата наистина щяха да излязат от Сливен за пръв път, други вече са били на екскурзия, пак осъществена по проекта, миналата година и очакваха събитието с нетърпение.

   Организацията изобщо не бе лесна – децата са във ваканция, някои от тях работят заедно с родителите си. Цял един ден ръководителят Галя Илиева, експертът Катя Павлова и координаторът Николай Димитров, обикаляха квартала. Влязоха във всяка къща, разговаряха с родителите. Мнозина, чиито деца никога не са се отделяли от тях, се страхуваха да ги пуснат. В други случаи самите деца се срамуваха да излязат извън квартала – понякога и заради страха от присмех и подигравки, че не са облечени добре. „Миналата година едно момче дойде голо до кръста за екскурзията”, спомня си Катя Павлова. Изпратили го да се облече, но той повече   не се върнал, тъй като майка му била изпрала единствената тениска. Тази година това момче беше на екскурзията, заедно с още 23 участници в проекта – някои от семейства с добро материално положение, в които и двамата родители работят и имат по две деца, други – от многолюдни ромски фамилии, в които всички са безработни. „Най-трудното беше да се съберат подписите на родителите и медицинските удостоверения от личните лекари на децата, да се направят застраховките”, отбелязва Николай Димитров, който е и дядо на едно от децата. Организацията е трудна, но в крайна сметка всички са доволни, включително родителите. Ето какво каза бащата на Борис, Атанас  Портокалов: „От голяма полза за децата е този проект – човек, който иска да се учи, се учи и от гледане. Нека да пообиколят, да видят, а другото зависи от тях.” Ето как „БАРАБАН” видя този незабравим за 24 деца ден.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Дългоочакваното утро настъпва, но родителите продължават да се притесняват – децата им не са свикнали да пътуват. Галя Илиева раздава таблетки против прилошаване.

 

 

 

 

 

Не всички от записаните за екскурзията са дошли, притесняват се Катя Павлова и Николай Димитров. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Двата двайсетместни автобуса за пътуването са чисто нови и много удобни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Потегляме!

  

    

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първата спирка е Калофер – родното място на българския поет и революционер Христо Ботев.

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимка за спомен!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В двора на къщата-музей е подредена и живописна изложба

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата спирка е в Карлово, в къщата-музей на идеолога на българското революционно движение Васил Левски.

 

  

  

  

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук е много хубаво!

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Децата са впечатлени от бита на старите възрожденски фамилии.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Все пак са си деца и малко забавление преди следващия музеен обект, не е за изпускане.

 

 

 

 

 

 

Копривщица ни посреща с неповторимата си архитектура.

 

 

 

 

Обядът в ресторант – едно от вълнуващите преживявания. „Само преди година не знаеха как да се държат на такова място, но сега са много спокойни и уверени”, подчерта ръководителят на проекта Галя Илиева. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И още много впечатления, които трябва да се отразят и в книгата за гости – Жан е едно от децата, които знаят как и какво да напишат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И в къщата на писателя-революционер Любен Каравелов.

 

 

 

 

 

 

Впечатленията на децата наистина преливат, ето някои от първите думи, с които ги изразяват:

 

Йордан: „Най-много ми хареса пътя, защото имаше шоу...”

Жан: „Хареса ми онази специална снимка, която видяхме в музея на Левски – холограмата, защото нещата на нея бяха като истински.”

Стефан: „Битовите къщи ми харесаха най-много – особено къщата на Димчо Дебелянов.”

Сашо: „Хареса ми най-много, че пътувах до най-хубавото момиче.”

 

 

  

Марча: „Къщата на Христо Ботев ми хареса най-много. Видях къде е спяло цялото семейство.”                                           

Нели: „Научих как са живеели хората едно време.” 

Ванча: „Хареса ми обяда. Но най-много ме впечатли църквата, в която видяхме косите на Васил Левски.”

Мариан: „На мен най-много ми хареса къщата на поета Димчо Дебелянов.”

 

 

  

Борис: „Интересно ми беше да видя как са живеели хората едно време.”

   

 

Навън вече е тъмно, но затова пък в автобуса има хубава музика.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошъл, Сливен –

я да видя кой ме чака!