Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

Неделен гост: „Света Петка Търновска“ в Енина

   Тя е от времето на цар Иван Асен II (1218 – 1241 г.). На това място са пренощували пренасяните от с. Епиватос на Мраморно море към Търновград мощи на Света Петка и по тази причина през 1240 г. хората тук построяват храма. Настоящия си вид той придобива около 1841 г. Още през 1927 г. е обявен за национално значима старина. Разбира се, реставриран е отново, благодарение на Людмила Живкова, но казват, че една от вратите, някои от гредите, решетката на прозорчето, са автентични (ласкаем се да мислим, че от XIII, а не от XIX век). В тази черква е открита и най-старата книга на кирилица – Енинският изборен Апостол (XI век).

   В двора е погребан свещеникът, опял и погребал избитите на Бузлуджа четници на Хаджи Димитър.

 

  

Посещения: 765

Неделен гост: Валери Станков

 
МЪЖЪТ ОТ ГЛАВНАТА УЛИЦА
... нали съм още млад, пък и красив,
по Главната реших и аз да мина! –
изпаднаха край мене в нервен срив
девойки и жени – една дузина.
Вторачиха се в моята брада
ченгета две – и килнаха кокарда.
Настана суматоха през града,
но те със вик я озаптиха: – Варда!
От фурната на ъгъла с бюрек
почерпиха ме двете продавачки.
Доде потъвах в погледа им мек,
забавих спешно бързите си крачки.
Метлата яхна древното Айше
и нейде из пресечките изчезна.
Парфюмчето ми с дъх на индрише
отвя я като вятър в тиха бездна.
Като се спрях край градския фонтан,
със дюнера изпих и две-три бири.
И – леко трезвен градски бонвиван,
потъвах си в несвестните делири.
А сетне заваля проливен дъжд.
И ме изтри с усмивка лъчезарна.
Един – от векове забравен Мъж,
преминах с кеф по Главната на Варна.
 
10 ноемврий 2022 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.

Посещения: 652

Неделен гост: Ники Комедвенска

 

Врели-некипели

Модерни времена, модерни хора...

И приказките ни – модерни всички:

къде ще видиш днес петле по двора

да стиска в човка царската паричка.

Отдавна няма подвизи юнашки,

след страшна нощ не идва мъдро утро.

На кифли стават всички Пепеляшки,

а принцовете до един са мутри.

Във джип се вози рижавата Лиска

с купешка рокля – съща станиолка.

Градът пращи от мисове и миски

с невероятни гръдни обиколки.

Живее глупав Гюро дерибейски,

натрупал тлъсти пачки за двамина,

а вън димят горите Тилилейски,

по документи – проста дървесина.

И вече под лъжичката ме стяга

от тия страшни приказни чалъми,

с които Кум Вълчан и Баба Яга

девета смъкват кожат от гърба ми.

И нощем търся пак вкуса на хляба

(преситих се от кифли и франзели)

и слънчевите приказки на баба,

в котленце черно врели, не кипели.

Посещения: 623

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version