Почина д-р Иванка Панайотова – прекрасен човек и лекар. Светла ѝ памет!

   (Интервюто с нея е от втората книга "Сливналии")

   Иванка Николова Панайотова се ражда в Сливен на 27 юли 1934 г. Завършва гимназия в родния си град през 1952 г., а през 1958 г. –  Медицинския институт в град Пловдив. Разпределена е за участъков лекар в село Сборище, Сливенско. През 1961 г. я назначават за ординатор в хирургичното отделение на Окръжната болница в Сливен. Оттам започва нейният път, наредил я сред най-достойните лекари, упражняващи тази трудна, отговорна и уважавана професия. Д-р Панайотова завършва курс по анестезиология и реанимация, през 1965 г. взема и специалност по хирургия.

   До 1980 г. д-р Иванка Панайотова работи в хирургичното отделение на Окръжната болница, а до 1989 г. – в хирургическата клиника на Военната болница в Сливен. След пенсионирането си работи като хирург в частна болница отново в родния си град.

   Д-р Панайотова не е единственият лекар-хирург в семейството, със същата специалност е и съпругът ѝ, д-р Петко Катевски.

   Докато седим с приятели на сянка пред „Мустан“, възрастна дама от съседната масичка възкликва: „Вижте, минава д-р Панайотова. Много добра жена и изключителен професионалист.“ И тази реплика отваря приказка за сливенски хирурзи, оставили след себе си благодарни хора. Макар че дотогава не съм я познавала, очевидно д-р Иванка Панайотова е една от тях, още повече че тя е първата в Сливен жена хирург.

   Мина време, преди да седнем на по-дълъг разговор с нея, поради това, че самата тя е вече пациент на лечебните заведения. И докато говорим, все се връщам към една мисъл, казана от някой си умен човек, останала в паметта ми: „Добрият лекар е обикновен като природата.“

   – Г-жо Панайотова, разкажете, ако обичате, за детските си години, за семейството, в което израснахте...

   – Произхождам от скромно, патриархално семейство. В него обаче основната фигура – нея поне съм запомнила от дете – беше моята баба Иванка. Кръстена съм на нея. Тя бе стълбът на семейството. Като повечето едновремешни жени тя чужда работа не е работила, занимаваше се с домакинството. Отгледала е две деца, а после и нас – мен и брат ми. Почина на 96 години. Беше усетила, че ѝ е дошло времето. Каза: „Аз до тука бях“, легна и след три дена почина.