И други държави разчитат на туризма като основно приходно перо, но в Египет това като че ли е най-очевидно. Доколкото разбрах, имало десет захарни фабрики, сигурно има и памучни. Само че по-качествената египетска тръстика, както разказват запознати, се изнасяла, за да се внесе бразилска за местните. Изнасял се и качественият египетски памук и памучни произведения, за да се осигури евтин внос за стомилионното население. В преобладаващата си част хората са много бедни и трябва да се държат под контрол (ромските махали в нашите села биха минали за луксозни квартали, сравнени с египетските села). И затова седемдесет процента от мъжкото население са военни или полицаи. Не знам как биха воювали, но пък в държавата си са навсякъде – на малки разстояния по пътищата, на входа и изхода на селищата, по улиците, пред ресторанти, хотели, с автомати, пистолети и военна техника. Но поне половината от тези държавни служители като че ли са заети в туризма. Всеки туристически автобус изчаква разрешение за да потегли нанякъде, придружаван от една, че и от две полицейски коли. С всяка туристическа група се движи военен или полицай (не разбрах точно). Това може би е и начин част от издръжката на тези хора да поемат туроператорите. Но пък, слава Богу, скоро за атентат в Египет не се е чувало и дано не се чуе, защото световният турист масово се е засилил натам – едно да си отдъхне малко от ковид-мерките, друго, че цените са поносими и за масовия потребител.