Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

Неделен гост: Душко Добродушков

   Келтите обраха тиквите - да изядем по една тиква, за да не ни стигне участта на Душко...

                   Печена тиква

                        Елин Пелин

 

          Душко Добродушков, архивар при окръжното управление, като занесе веднаж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква, опечена цяла на фурна.

         Господин управителят, като подписа книжата, отряза едно парченце от тиквата и любезно го предложи на своя архивар:
         - Заповядайте, господин Душко, да видите каква чудесна тиква! Само малко е прегоряла, но няма нищо. Ще извинявате.
         - А, благодаря, благодаря, господин управителю! - отговори сконфузено архиварят - аз таквоз... тикви не обичам.
         - Как тъй? Вий сте от село, моля ви се, а да не обичате тиква!
         На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха, волно или неволно, че е от село. Той се зачерви от срам.

Посещения: 525

Наградите от Националната изложба за изобразително изкуство

    Ето и носителите на награди от Националната изложба за изобразително изкуство за 2021 г., традиционно организирана в Сливен по повод празника на града.

   Селектирането на творбите за участие и наградите са определени от жури в състав с председател Антон Стайков и членове: Деля Чаушева, Минчо Панайотов, Николай Колязов, д-р Румена Калчева.

   Носителят на голямата награда „Сирак Скитник“ тази година е Елизар Милев с  диптих „Огън и лед”.

   Отличените в категория „Живопис“ са:

   Мария Райчева – „Детство II” – първа награда;

   Албена Щениовска Еглофф – „Преднамерна дистанция II” – втора награда и трета за Мартина Караиванова с „Въздушни течения”.

Посещения: 543

Неделен гост: Георги Ковачев, носител на наградата „Д-р Иван Селимински” за 2021 г.

   Из „Българските земи между Източна Стара планина и Странджа през XII – XIV век“ (историко-археологическо изследване) 2002 г.

 

   След създаването на българската държава, земите на юг от Стара планина и най-вече тези между Източна Стара планина и Странджа, които са разположенни на подстъпите към столицата Плиска и другите центрове на България, се превръщат в гранична зона с Византия. Тази особеност предопределя и характерра на поселищния живот.

   Първото сигурно сведение, в което се упоменава включването на тези земи в пределите на българската държава се отнася към 716/717 г., когато бил сключен договор, в който е отбелязана „границата от Милеоните в Тракия“ и това е територията, която е била фиксирана по-късно, вероятно в 812 г., с пограничния вал „Еркесия“.

   Писмените източници и липсата на археологически материали от VIII век в района между Източна Стара планина и Странджа подкрепят тезата, че тази зона не е била постоянно обитавана.

Посещения: 770

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version