Трябва ли да се тревожа, ако детето ми не умее нещата, които правят неговите връстници?

   Дали и колко да чакам преди да потърся специалисти ако виждам, че детето ми има затруднения в развитието? Някои казват „ще го израсте", но други казват, че трябва да действам?

   Към кого да се обърна, когато имам нужда от съвет и помощ?

   Дали това ще сложи етикет на детето ми, че то е със забавено развитие?

   Да се доверя ли на своята интуиция като родител или да търся експертите?

   На всички тези въпроси и търсения, а и не само на тях, можете да намерите отговор от екипа специалисти, които предоставят услуга по т.нар. „ранна детска интервенция" в Сливен. Услугата е част от пилотния проект  „Европейска гаранция детето в България“, който се изпълнява от  община Сливен и УНИЦЕФ, финансиран от ЕС. Екипът от социален работник и двама специалисти по ранна интервенция, сформиран за подкрепа на най-малките деца и техните семейства със затруднения в развитието или увреждания, работи в Сливен от няколко месеца.

   Няма защо да се оплакваме, че сме ограничени в пътуванията си – е, да, за Турция и Гърция има неудобства, за по-далеч – още повече. Личните ми впечатления обаче са, че повече от половината жители на един град (в случая Сливен) не са посещавали градския музей (или нито един от градските музеи, да не говорим за художествените галерии). А изборът е доста голям, опознавателната стойност – също, особено ако включим в ареала и отстоящите на двайсетина минути път културно-исторически обекти. В случая – Националния археологически резерват Кабиле.

   Тук историята се застъпва – праисторически, тракийски, елинистически, римски и средновековни артефакти са събрани в пространството на музея, в резултат на вече повече от сто години археологически разкопки. И далеч не всичко е разкрито – в 650-те декара площ има още неизследвани градежи – от по-монументалните, защото няма как да са се запазили жилищата на простолюдието. От обикновените хора са останали обаче битови вещи, които донякъде дават представа за живота им.