Вчера и днес в църквата „Света София“ в Сливен се провежда деветият фестивал на източноправославната църковна музика "Николай Триандафилов – Сливенец". Участват смесеният хор „Добри Чинтулов“, с диригент Георгиос Филаделфевс, смесеният хор „Петко Стайнов“ при читалище „Искра-1860“ – Казанлък с диригент Младен Станев, смесеният хор „Железни струни“ на читалище „Развитие 1869“ – Разград с диригент Красен Иванов и първи български хор „Янко Мустаков“ – Свищов с диригент Елизабет Людмилова.

   През 2016 година представих съвсем схематично едно от тракийските светилища в нашия регион: http://www.baraban.bg/index.php/marshruti/1589-zhelyoovi-kamani-tronat-na-valchan-voivoda-i-gazat-na-velikana    

   Точно шест години по-късно отново посетих светилището Жельови камъни. За тези години (през 2019-а, доколкото разбирам) то се е сдобило с християнски кръст, вместо с указателна табела (впрочем, няма го като забележителност и в статията за село Оризари в Уикипедия). Кръстът е дарение от местен Жельо, а година по-късно кметството е добавило надпис – името на селото. Няма лошо, ама кое, според вас, е по-автентично?

   А и двете свети места (предполага се, че кръстът все пак значи нещо за християните), не заслужават да тънат в боклуци. Не ви показвам заобиколилите ги сметища, защото ме е срам. Не показвам и местната циганка, която переше в мръсна локва, защото няма кой да изведе една чешмичка – в миналото даренията са се правели в полза на хората. А водата и чистотата са едни от най-ценните неща, които човек може да дари. Нали така, кмете?