Категория: Имена
Врели-некипели
Модерни времена, модерни хора...
И приказките ни – модерни всички:
къде ще видиш днес петле по двора
да стиска в човка царската паричка.
Отдавна няма подвизи юнашки,
след страшна нощ не идва мъдро утро.
На кифли стават всички Пепеляшки,
а принцовете до един са мутри.
Във джип се вози рижавата Лиска
с купешка рокля – съща станиолка.
Градът пращи от мисове и миски
с невероятни гръдни обиколки.
Живее глупав Гюро дерибейски,
натрупал тлъсти пачки за двамина,
а вън димят горите Тилилейски,
по документи – проста дървесина.
И вече под лъжичката ме стяга
от тия страшни приказни чалъми,
с които Кум Вълчан и Баба Яга
девета смъкват кожат от гърба ми.
И нощем търся пак вкуса на хляба
(преситих се от кифли и франзели)
и слънчевите приказки на баба,
в котленце черно врели, не кипели.
Посещения: 157
Категория: Мнения
Това на илюстративната картинка (взета от български медии) не са гасачите, това са подпалвачите – най-вероятно. Защото пожарът е на територията на полигона „Ново село“, от който в гасенето му се включили 70 военнослужещи. Предполагам, че в базата те са много повече. Е, пак файдица... Ама четвърти ден да не може да се локализира, значи работата е сериозна. А площта е около 300 декара – нищо, сравнена с пожара, дето би обхванал България, ако ни забъркат във военни действия. В които също ще ни помогнат с някоя военна част от 70, даже 100 човека, а може и въртолет да ни изпратят.
Посещения: 2373
Категория: Имена
Димитър Здравков Карапчански (30.04.1947 г. – 06. 03. 2021 г.) – строителен инженер, шахматен треньор и съдия, колекционер на шахматна литература, републикански шампион по кореспондентен шах (1981), по практически шах (1986), олимпийски вицешампион по кореспондентен шах с отбора на България (1976), международен майстор по кореспондентен шах, победител в различни турнири – това и още много неща е нашият съгражданин, напуснал ни преждевременно през миналата година.
„Път през голямата игра“ е книгата, която заедно с него създадохме преди дванайсет години. Той имаше желанието да разкаже за житейския си път, който, при всичките си криволици, винаги е бил свързан с шахматната игра. Карапчански беше със запазено място в шахматната общност на България, известен и на многобройни шахматисти по света. В общия ни труд неговата работа бе да си спомня, да разказва, понякога да сверява спомените с вече документираното, а моята – да насочвам и записвам разказа, да добавя някои бележки. Към интервютата притурих впечатленията на приятели и специалисти – не толкова за човека, колкото за шахматиста Димитър Карапчански, такъв, какъвто са го видели в отделни моменти на неговата спортна биография. А той самият добави нещо ценно за млади и по-възрастни – съвети към начинаещите любители на древната игра. Така, струва ми се, книгата придобива истинската си стойност и предназначение – да служи не само като пример за последователно преследвана и достигната цел, но и като напътствие. С това, надявам се, да е изпълнен поне отчасти и първоначалният замисъл на моя събеседник. За себе си отчитам удоволствието от интересните разговори и не без доза самоласкателство – приносът те да придобият формата на завършен продукт.
Посещения: 458