Неделен гост
Категория: България Посещения: 2002
Кашкавалените ни мечти
Поскъпването на живота е явление, което стресира мало и голямо у нас. Влизаш в бакалията и с недоумение виждаш, че хлябът скача с 20 стотинки. Месото главоломно хвърчи. Сиренето, кашкавалът, млякото са луксозни храни за трапезата ни. Поскъпването е неадекватно на доходите. Въпреки, че храните у нас са най-евтини в Европа. Каквото повикало, такова се обадило.
Оправданията за високите цени са житото, сушата, водата, ромите, източили горивото на тракторите. Хаосът в технологиите, държавната намеса. Всичко, за което се сетиш. Има много условности при определянето на крайната цена на хранителните продукти. Едно е да се произвеждат от голяма фирма, друго е, когато някой малък производител прави хиляди гимнастики, за да успее поне да се класира на пазара. От всичко най-вече е важно да попитаме с какво се храним? Как се отразяват съмнителните храни на здравето ни? Има ли някакво значение, след като се наляха огромни средства в земеделието и животновъдството? А при нас максимата е „Печалбите над всичко”. Другото чиновниците ще го скрият. Логиката?
Странно е българското земеделие. От средновековна изостаналост – до нови ферми, които трябва да произвеждат многото блага за хората. Едните се самозадоволяват с малко зеленчуци и плодове и едва смогват да изхранят фамилията. Другите – тези, които взимат евросубсидиите, са вечно мрънкащи, недоволни, съмнително проспериращи. Бившият земеделски министър освен да готви шарани на улицата, да слага бели шапки и да говори за европейските параметри на родното ни стопанство, не постигна особени резултати в бурното развитие на сектора. Много шум за нищо. Дали парите отидоха по предназначение? Ще има доста проверки, които да го доказват. На пазара месото, зеленчуците, плодовете и всичко останало са вносни. Къде са нашите продукти? Не мога да дам смислен отговор. Повечето от наложилите се производители директно се договарят с веригите и пазарът си играе с цените – винаги нагоре. Без да има конкуренция. Затова и малките производители непрекъснато губят реална представа за пазара, единственото им спасение е да стоварят стоката си на Женския пазар в столицата и така да реализират някакви минимални печалби. Защото цялата верига – от разораната нива до магазина – е само от прекупвачи. И то нахални и безскрупулни.
Всичко, свързано с европейските пари, е свързано с изключителна бюрокрация и само големите в бранша са в състояние да използват адекватно отпуснатите средства. Безработицата в сектора е на нужното ниво. Сезонността не може да конкурира други сектори, които малко или много са в по-добра позиция. Най-после попадна във фокуса на голямата политика. Темата влезе в дневния ред на срещата на върха на Европейския съвет. Оказа се, че България е сред страните, където има остра нужда да се организира пазара на труда. През последните две години най-пострадали са младите. Тук в тази общност, най-важната за развитието на просперитета на нацията, има 30% безработица с пикове през зимата. Когато не можеш да береш домати. Не е и логично да искаме допълнителна подкрепа по програмите на Европейския съюз за справяне с проблема, след като през 2010 година националното финансиране за различни програми за трудова заетост бяха орязани драстично. В същото време прокламирането за справяне с проблема бе основна задача на медийното отразяване в социалното министерство. Така едните – Министерството на земеделието – искаха да развиват някакви програми финансирани от ЕС. В същото време Социалното министерство осигуряваше красиви сезонни практики, които не стигаха до никъде. Помним дори и сагата с берачите на ягоди в Швеция. Хората от глад бяха готови на всичко.
Имитацията на активна работна заетост залъга достатъчно народ и експерти. Затова и в бъдеще финансовите министри и някои икономисти, когато се нагърбят да правят прогнози, е редно да изоставят в главите си ограничената представа за това какво е стабилност и макроикономическо развитие. Защото видяхме, че досега проблемите за бедността и безработицата не представляват лична житейска драма на министрите от финансовия, земеделския и социалния сектори.
По земеделието и животновъдството ще познаем дали една страна върви напред или тъпче на място. Бивша Югославия оцеля единствено само защото наследи добре организирано и проспериращо стопанство. Цените на хранителните стоки и днес там са по-евтини от нашите. Да не говорим, че палмовото масло и хилядите боклуци, които слагаме на трапезата у нас, там са съвсем непознати и нямат приложение. Добрата храна е мерило за здравето и състоянието на народа. При нас изводите никак не са розови. Да не се окаже, че и в този сектор милиони средства са потънали в земята и не са дали необходимата реколта? За кой ли път се случват тези неща, които се въртят като воденично колело в родния ни преход.
И накрая? За какво ни е добро селско стопанство, след като хората пазаруват на вересия в близо 40 % от населените места в България? Просто нямат пари. Колкото е по-евтина стоката, толкова е по-търсена. Дали е правена по стандарти, определящи важни здравословни критерии, е равносилно на популизъм. След като толкова много хора истински гладуват...
Владислав Прелезов
(20.03.2013)