България, държавата на нищоправенето

baraban.bg

България, държавата на нищоправенето

kozaМинаха почти две години, откакто сливенски активист от въодушевените години на прехода, инженер и козевъд понастоящем – Ганчо Делев – даде пресконференция, за да се оплаче от безхаберието, незаинтересоваността, дебелоочието и даже вредителството на българските институции, създадени за да помагат на българите. И още тогава всички казаха, че е прав. Даже беше доказал правотата си със спечелено дело в съда, май. Медиите си направиха материалите, човекът беше удовлетворен, поне морално, че и други го подкрепят.

Миналата седмица предаването „Граждански контрол“ в една известна телевизия ни припомни позабравеният казус на Ганчо Делев, наричайки го „параграф 22“. Накратко – Ганчо Делев не получава европейски субсидии за 700-те декара пасище, което е наел за козите си, тъй като не го е почистил от храстите от вида „Драка“ (каквито изисквания сме договорили за субсидиите). Това изисква и съответната  Наредба № 5. Не го е почистил нарочно, защото не го разрешава Законът за лечебните растения (а драката е такова растение) – ако го направи, ще подлежи на санкция. Такива случаи в Крушаре – селото, в което живее козевъдът – вече има. (Да не говорим, че преговарящите и други български специалисти не са се сетили, че козата най си обича драката, та по документи са я задължили да пасе трева като овца.) Това далеч не е казус само пред Ганчо Делев, но той като упорит човек, смята, че може да надвие чиновника и от 6-7 години вече се е заплел в съдебни дела с фонд „Земеделие“. В предаването „Граждански контрол“ впрочем се яви и бившият земеделски министър Мирослав Найденов, за да обясни колко прав е животновъдът и как в крайна сметка ще спечели делото, защото такава е съдебната практика – когато се борят наредба и закон, печели законът (стига и козите, и козевъдът да устискат до заветното съдийско решение).

 

Всъщност най-важното, което каза Мирослав Найденов бе, че сега, пред новия програмен период (2014 – 2020 г.), с Европейския съюз могат да се договарят нови правила. (Още повече, че 2014 г. била гратисен период, предназначен точно за тая цел.) Чу го Ганчо Делев, други български животновъди, които имат този и други проблеми, както и някои по-любознателни зрители. Същия ден пък всички останали новини бяха около новите политически конфигурации за следващия парламент и политиците ни се надпреварваха да се дерат ту по една, ту по друга телевизия, кой от кой по-загрижени за народа.  Толкова са заети с това, че вероятно ще пропуснат възможността да предоговорят някои условия, наложени на България – и не само в земеделието. После пак чиновниците ще обясняват на потърпевшите, че нищо не може да се направи, защото всичко е предварително записано в договора ни с Европейския съюз и не може да се променя в крачка. Т.е. първо нещо не се променя, после ни обясняват че нищо не може да се направи, докато не се промени, но пък сега не може да се променя… Не само Ганчо Делев, цялата ни държава е набутана в „параграф 22“.

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version