Евтино, по-евтино, без пари...
Категория: България Посещения: 2251
Миналата неделя гост на БАРАБАН беше Цветан Тодоров, координатор на фондация „Програма Достъп до информация” в Ловеч, с идеята как да направим удобен за всяка власт вестник. Идеята той е почерпил от опита на общинския съвет в Троян. Вместо да плащат за общинските обяви на различни медии, да харчат за рекламиране на общински прояви, за пиар кампании и пр., троянските общинари, чрез дружеството „Общински пазари”, си финансират свой общински вестник и си се хвалят в него както искат. Това е техният „троянски кон” в лоното на демокрацията.
„... анахронизъм е един общински съвет да има свой орган. Такова нещо почти не се среща вече у нас. Още с появата на демокрацията и с разделянето на властите, вестниците станаха частни. Така журналистиката по-добре и по-сигурно защитава ролята си на коректив при всяка политическа власт, колкото и да е оспорвана тази функция... Издание като „Троянски глас” в известна степен е удобно за всяка власт... В него няма анализи, няма идеи, каталог e на случки и решения, а властта това и иска...”, пише Тодоров. Чрез такива издания, смятат противници на общинските вестници, властта става неконтролируема, със самочувствие на богоизбрана, извън закона и извън времето.
Уважаеми троянци и прочее общинари! Има и по-евтин начин да се представяте пред обществеността така, както ви е угодно. За това изобщо не е необходимо да финансирате вестник (пари са все пак...). Измислила го е сливенската община, която, всеизвестно, е водеща в страната по икономии за сметка на гражданите. `(Ама не е чак за патент, все пак по света има и PR...) Цената е една средна общинска чиновническа заплата, дадена на журналист на щат. Неговата задача е всеки ден да предоставя на медиите готов материал във вид на информации, интервюта, репортажи и всички останали съвременни еклектични журналистически жанрове. „Медиите” – в случая два вестника, две радиа, една телевизия и няколко електронни сайта, всички частни, с благодарност приемат тази информация и я публикуват едно към едно. Щото нали се сещате, повечето се „списват” от един човек на минимална заплата, който факир да е, няма как да вади журналистически разследвания, на които иначе обществеността се радва. И същата тази общественост хем гледа, че дереджето й едно, хем по всички възможни канали чете и слуша съвсем друго - че нещата в Сливен са от добри по-добри и ще се подобряват в пъти.
Така, с безкористната помощ на частните местни медии, общинската администрация се радва на незаслужен комфорт. Не евтино, ами направо без пари!
Йорданка РАДАНЧЕВА