Лекари настояват болниците да не са търговски дружества
Категория: България Посещения: 1962
Регионалната лекарска колегия в Сливен ще изпрати писмо-покана за среща със здравния министър, за да му представи своите идеи за промени в системата на здравеопазването, съобщи председателят на местната организация на Българския лекарски съюз д-р Юлия Бянкова. Според нея, новият министър д-р Константинов трябва да се среща не само с ръководството на БЛС, но и с колегите си. „Независимо кой друг го подкрепя, той не би имал успех ако лекарите и работещите в сферата на здравеопазването не го подкрепят”, каза тя. Проблемът с финансирането на системата е само едната страна на нещата, другата са чисто организационните и законовите разпоредби, които бързо трябва да се променят, смята д-р Бянкова.
Сливенските лекари смятат, че болниците не трябва да бъдат регистрирани по Търговския закон. За да съществува едно търговско дружество, то следва да реализира печалба. В здравеопазването може да се търгува с консумативи, лекарства, медицинска апаратура, но освен естетическата хирургия, самото здравеопазване няма как да бъде търговска дейност, е един от техните аргументи. Изпълнителният директор на областната болница „Д-р Иван Селимински” д-р Васислав Петров припомня, че болниците станаха търговски дружества с въвеждането на здравно-осигурителната система и на финансирането от здравната каса. През изминалите оттогава години ремонтите в областната болница са извършени основно с изработени от лекарите пари, а ако министерството е давало някаква сума в края на годината, това е довеждало до увеличаване дяловия капитал на държавата. Така от 51% при създаване на акционерното дружество, дялът на държавата е стигнал 58%. Останалите 42% са на четирите общини в областта, от които най-голямата – Сливенската – е и основен дарител на болницата. Тя е закупила голяма част от новата апаратура, което обаче не довежда до увеличение на нейния дял. Нещо повече – макар че дружеството не разпределя печалби, нов закон изисква 50% от сумите, получавани за отдаваните под наем от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” помещения, да бъдат разпределяни между акционерите, което означава че пари, макар и минимални, получават общините Нова Загора, Котел и Твърдица, които не влагат нищо в областната болница. Напротив, при по-малко пациенти през последните месеци, заработените по клинични пътеки пари на областната болница са се увеличили, тъй като поради изчерпването на бюджета си останалите болници пренасочват пациентите с тежки заболявания или травми, изискващи продължително лечение. „Чувства се, че болниците около нас не работят”, каза д-р Петров. Въпреки ограниченията, през месец септември по клинични пътеки болницата има изработени 907 000 лв., при бюджет 754 000. За месец август бюджетът е надхвърлен със 185 000 лв., за месец октомври – със 125 000. Според юристи, за тези пари ще трябва да се водят дела със здравната каса и ако решението на съда не е в полза на болницата, те ще останат в загуба на дружеството, обясни изпълнителният директор.
Д-р Петров припомни и че новият здравен министър на няколко пъти също е споделял идеята болниците да получат по-специфичен статут, различен от този на търговските дружества, макар че според него, няма време идеята да получи реализация през следващата година. Той обаче призна, че през изминалия октомври болницата е получавала финансиране на три пъти (като се почне от недоизплатените средства по клинични пътеки за март, април и май), с което плащанията от касата, макар и редуцирани, са влезли в ритъм. С получените пари болницата се е разплатила с доставчици и персоналът е получил основните си заплати. Недоизплатени все още са около 500 000 лв. за месеците юни и юли, които се очакват в началото на следващата година. В момента сливенската областна болница има просрочени задължения за около 2 млн. лв.