Ние, постсоцмаймуните
Категория: България Посещения: 1960
Доскоро си мислех, че оправданията за незавидния ни хал с 500 години османско и 45 години комунистическо присъствие са оправдания за мързела ни, но не било тъй. За османското не си спомням, но от предкомунистическото си (социалистическо) битие дотолкова сме се комплексирали, че продължаваме да искаме да наподобим фасадата на „нормалните” държави с „нормален” бит – да имаме от всичко и по много, но преди всичко да имаме банани. И то не само за Нова година, както беше тогава, но и за Коледа и по всяко друго време.
Е, имаме. Конкуренцията на множащите се магазини свали цената до почти нормалната и само през този декември българският народ изяде банани вероятно колкото малка африканска държава за цяла година. Отядохме си за всичките 45 години и както някой някъде вече се изказа, потребителството ни придоби не реални, а ирационални измерения. Не става въпрос, разбира се, само за бананите...
Наскоро ме попитаха каква е връзката между дядо Коледа и Исус Христос. Не можах да се сетя. Но това ме накара да се замисля ние всъщност раждането на Бога в човешкия му образ ли отпразнувахме или дядо Коледа. Сетих се, разбира се, за Свети Николай, Сент Николаус и по-съкратеното Санта Клаус, но не и за някаква негова пряка връзка с раждането на Младенеца, а само за връзката с компанията Кока Кола и създадения му от нея образ на белобрад и червенобуз весел старец. Потребителското общество заръчва – щедрият свети Никола носи. Само за Коледа, показа статистиката, сме похарчили 800 млн. лв. – толкова, колкото миналата година за Коледа и Нова година заедно. През декември (който още не е свършил) сме пазарували два пъти повече, отколкото всеки друг месец. А представете си, да ни бяха казали, че той ще е не краят на годината, а на света... И ако други народи наблягат на подаръци за ближните, ние наблягаме на това, което можем да погълнем – яденето и пиенето. Сигурно в България и на празниците много хора са гладни (за хляб), но други ядат и пият до пръсване. Това май започнахме да приемаме за показател колко сме добре и колко сме успели. Нека гладните празнуват Рождество, ние отпразнувахме Коледа. Сега ще отпразнуваме и Нова година. И в това няма нищо лошо. Честването и на новородения бог, и на новата година, е измислено, за да можем отвреме на време да правим равносметка и да си дадем нов шанс. Та, драги сънародници, хайде през следващата година да си дадем шанс. Да ядем, но и да мислим. Вярно, че маймуната е станала човек и когато е почнала да яде месо, но това нямаше да се случи, ако бе останала само до яденето. От изядената храна полза има ако я превърнем в енергия, творяща добро и красота (не само в собствения дом). Само тогава тя ще ни направи не по-дебели, а по-щастливи.
Йорданка Раданчева