Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Програма Достъп до информация
Министри затварят устата на регионалните служби
Почти всички централни ведомства тайно и в нарушение на ЗДОИ забраниха на поделенията си да общуват с журналисти
 
Любомир Йорданов, координатор на ПДИ в Монтана
 

Любомир Йорданов

В края на март Дирекцията за национален строителен контрол във Враца получава заповед, забраняваща й да предоставя информация на медиите. Тя е подписана от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която разпорежда репортерите да получават необходимите им данни само от пресцентъра или официалния сайт на МРРБ. Това съобщи наскоро северозападният всекидневник „Конкурент”. От регионалните поделения на министерството не потвърдиха, нито отрекоха наличието на такава заповед, но отказът да дават информация е красноречиво доказателство за наложената забрана.

„Спирането на достъпа до информация в регионалните дирекции може да прикрива нежелание за огласяване на незаконни строежи. При липсата на ефективен обществен контрол държавните служители могат далеч по-лесно да си затварят очите за крупни нарушения и да обявяват само дребни прегрешения”, коментира репортерката на „Конкурент” Таня Йорданова. „Препънатият” за проблемите в строителството обществен надзор не е единственият недостатък в информационната политика на министерствата. Последните години почти всички централни ведомства тайно, полека и в нарушение на ЗДОИ забраниха на териториалните си поделения да общуват с журналисти. В повечето случаи

 ембаргото е наложено

с устни разпореждания,

придружени със заплаха от наказания

 Които, разбира се, стриктно се спазват. От две години полигоните за борба с градушките по областите категорично отказват на репортерите информация за извършените стрелби по градоносните облаци, за изразходваните ракети, нанесените на земеделието щети, както и за отпуснатия им ресурс за справяне с ледените облаци. Въпросите към ръководствата на полигоните сe прехвърлят към пресцентъра на Министерство на земеделието (МЗ), откъдето най-често отговарят писмено, че са осигурени „достатъчно средства, извършени са необходимите действия и са защитени (примерно) 500 000 дка площи”. Формално няма отказ от информация, само че общите формулировки не формират нито у журналистите, нито в читателите ясна представа за политиката на Министерството на земеделието към тези териториални служби, както и реалната полза от тях за земеделските стопани. Категорично не дават на място информация и Агенциите по лозата и виното, въпросите се препращат към държавната агенция в столицата. От края на 2011 информация на журналисти отказват и от Пристанищния комплекс в Лом.

Примерите могат да са много повече. И всички са в нарушение на член 3 от ЗДОИ, който ясно обявява,че „този закон се прилага за достъпа до обществена информация, която се създава и съхранява от държавните органи, техните ТЕРИТОРИАЛНИ ЗВЕНА и органите на местно самоуправление в РБългария.” Тайните министерски разпореждания погазват и параграф 18 от измененията на ЗДОИ от 2008, според които „задължените субекти са длъжни да определят длъжностни лица от съответната администрация, които отговарят ПРЯКО за предоставяне на обществена информация, както и да обособят подходящо място за четене на предоставената информация”. В регионалните звена на държавните ведомства, не само че няма такива хора и места, а и изобщо

 няма място за въпросите

на журналисти и граждани

  На практика диалогът между много от поделенията на държавните служби по региони и обществеността е прекратен и централизиран. Това погазва демократичните правила и създава условия за цензура, прикриване на нарушения и престъпления и манипулиране на общественото мнение. „Шефовете не искат да съобщаваме неща, които звучат зле, а положителните държат те да ги казват!”, обясни ситуацията накъсо и с нежелание един от местните началници. Както вече многократно бе констатирано от експертите на ПДИ, за нарушаването на ЗДОИ следва да се налагат строги и персонални санкции, в противен случай отговорни държавни служители ще продължат да се отнасят към задълженията си като към пожелания, които могат да не се спазват. А журналистите и гражданите за тях ще са не партньори и коректив, а натрапници, залъгвани с общи приказки за успехи и мъгляви обещания за прозрачност.



baraban.bg ©

Top Desktop version