Нито да протестираш, нито да помагаш
Категория: България Посещения: 2010
Е, както така ни е тръгнало тази година – наводнения, земетресение, а сега и пожар. Както винаги в такива случаи, настана голяма суетня. Не толкова сред стотиците доброволци, тръгнали по бърдата откъм Железница, колкото сред професионалистите. Но това си е в реда на нещата. По закон божи, доброволците у нас са по-оправни от властта. Спомнете си първата реакция на онзи жител на село Бисер, извадил веднага надуваемата лодка и тръгнал да спасява съселяните си.
Имам предвид онези доброволци, които си знаят задълженията и без да са чели Закона за защита при бедствия. И дори без да членуват в доброволните формирования, без да имат идентификационни номера, без да имат договори с кмета, без да са осигурени от държавата срещу злополука. Без дори да получават възнаграждение за сметка на републиканския бюджет, както надлежно е записано в раздел „Доброволни формирования” от вече цитирания закон.
По всичко изглежда точно от този вид са и онези над 150 доброволци, които тръгнаха да помагат за потушаването на пожара в „Бистришко бранище” на Витоша. За зла участ повече от тях не стигнаха до мястото на бедствието. Сред тях бяха и част от природозащитниците, протестирали наскоро на Орлов мост в защита на Витоша. По ирония на случая, един от тях Александър Дунчев от екологичната организация WWF, призова за още доброволци и масово участие в гасеното на пожара.
Дано все пак този призив не подлъже допълнително софиянци. Не за друго, а защото междувременно една информационна агенция публикува покъртителния разказ на Крум Фильовски, който с група доброволци се заема да прокопае коритото на рекичка в близост до пожара с цел да подготвят терена за пожарникарските помпи. Помпи обаче не дошли. Нито с хеликоптера, нито с конска тяга, както отбелязва доброволецът. Кой знае защо? Ако питате мен, мисля, че е заради хаоса. Този хаос, който неизбежно настъпва, когато професионалистите се втурват да изпълняват задълженията си по служба пред закона, забравяйки, че битката с бедствието е задружна. И не е нито само на пожарникаря, нито на военните пилоти, нито пък на общинските служители.
Ето защо природозащитниците, които самопожертвователно прахосаха няколко дни, най-вероятно са разбрали простата истина. Колкото е трудно да се организираш, да притиснеш властта и да предотвратиш далавера, два пъти по-трудно е да се впуснеш да помагаш на същата тази власт.
– Какво става? Утихват ли нещата? – попитах тази сутрин моя приятел, който живее в Бистрица.
– Не знам какви просеки са секли вчера, но тази сутрин колата ми в двора пак беше в сажди. Направо беше сменила цвета.
Виктор Киселов