Неделен гост
Категория: България Посещения: 2089
Бяла лястовица...
Или за държавата на имитираните дейности и малката правда
Малката правда е като бялата лястовица. Надяваш се все някога да я видиш, усетиш, докоснеш. Но все не идва време да го сториш и остава само по книгите. Просто, защото не съществува. В живота е още по-трудно обществото да достигне до критериите на постоянството в спазването на законите. За да достигне до всеки един от нас малката правда. Желанието и реалностите. Дали миражът, потънал в пясъците на прехода, ще дойде при нас, някога? Годините показаха точно обратното. Преливане от пусто в празно. Несигурност, нагаждане във времето, остарели норми в правораздавателната система. Вечната гонитба на доброто и злото. Чудна държава сме на имитиране на дейности, реформи и обективна реалност.
Защо разсъждаваме по тези въпроси?
През 2011 година медиите са разработили почти равен брой престъпления с целия контролен апарат на държавата. Невероятно за скъпоструващата правосъдна система, имаща за цел да ни доближи до европейските правни норми. На представянето на годишния доклад на държавното обвинение пред депутатите от парламентарната комисия по правни въпроси главният прокурор Борис Велчев направи признанието. Дали ни харесва? Все пак гражданското общество е коригирало достатъчно проблеми. За които всички знаем, но си затваряме очите. Това е последният доклад, който Борис Велчев представя пред Народното събрание, защото мандатът му изтича през февруари следващата година.
Лошата работа на контролните органи в централната и местната власт се превърна в център на дискусията в комисията. А именно от тях зависи намирането на малката правда. Която чакаме с години, да възтържествува или осъди този, когото трябва.
Въпреки статистиката, която показва натоварване на прокурорите на ръба на изтощението, има много работа за вършене. Всеки магистрат от системата е работил за година по 230 преписки, 180 досъдебни производства, прекратил е 50 с изтекла давност и се е явил на 150 съдебни заседания. През 2011 година има 50 000 осъдени и 1200 оправдани.
От 2007 до 2011 година има четворно увеличение на окончателно осъдените за участие в организирани престъпни групи, шест пъти са се увеличили признатите за виновни за данъчни престъпления, а наказаните за злоупотреби с европейски средства са близо 200 на фона на нито един през 2007 година. Върнатите от съда за доразследване дела са намалели от 10.4% през 2007 година до 5.6 на сто през миналата. Ако става дума за дейност, то такава има. Но къде са присъдите на знаковите дела?
Главният прокурор призна, че прокуратурата не може да отчете напредък единствено по работата срещу корупционните престъпления. Защо ли? Как да обясним на Европа, че повечето корупционни практики са дело на политически кръгове, а не на мафията. Каквато и да е тя в момента в страната.
В същото време са събрани данни с общо 1563 случая, в които държавното обвинение се е самосезирало по материали в медиите.
Не се ли върти безсмислено държавната машина? Това трябва да кара много видни политици и специалисти в правораздавателната система да не спят толкова спокойно. Ако обществото заспи? Може и да се хареса на някого. Но излиза тогава, че всичко ще загуби смисъл. Въпреки, че гражданската съвест е притъпена от достатъчно корпоративни интереси. Навсякъде. В търсенето, доказването и прякото изпълнение на присъдите у нас. Тука се губи и малката правда.
Малката правда е онзи критерий, който ни прави сигурни. В държавността, икономиката, бъдещото реализиране на младите специалисти. От нея зависят гражданските свободи и задълженията на всеки един от нас. Във времето на технологиите, малката правда е като нова Божествена частица. Защото празните приказки за благоденствие и стойностен живот ще накарат много от нас да притъпяват усещането си за непримиримост. Към цялата политическа машина на пропаганда и неясни перспективи за развитие на правовата ни система.
Не съм виждал бяла лястовица. Някой ден може да си купя картичка с нейния образ. Дали ще го направя? Умереният оптимизъм е практика на примирените...
Страхил Порязов