В тила на врага
Категория: България Посещения: 2756
Подслушан разговор в кръчмата на село на другия край на страната
– Ми, не е лошо. Това, финансовото министърче, е ербап момче. Виж к`во става сега, – клати глава дядо Пешо Индексацията и сочи с пръст във вестника информацията, че ще вдигат пенсиите.
Той е на 79 години. На колкото е и събеседникът му Красьо Черния, дето все го занасят в селото покрай сходството на прякора му с един известен във вестниците герой. На Пешо пък му викат Индексацията, защото помни началото на 90-те години, когато са му индексирали заплатата. И твърди, че индексация му е майката.
– Момчето си е момче, ама и ние с теб сме си късметлии – всмуква дълбоко от Мелник-а Красьо Черничкия. – Ей го на – доживяхме. Ами, ако се бяхме гътнали зимата като Добри Дерменджията или като Кальо Минкиния, дето беше шлосер в града, като даскала и тъй нататък? Индексация – ама на-най!
– Е, това е божа работа. За тях мисията свърши, ама нашата сега започва. Ето, чети тук.
Пешо забожда пръст на едно място в информацията.
– Вътрешното потребление се вдига почти веднага с увеличението на пенсиите на 100 процента, чете Красьо, сетне вдига глава и веждите му отскачат нагоре. – Тук какво ще да рече. Кое бе, наборе, ще вдигаме?
– Потреблението, Тодоре. Не т`ва, което си мислиш.
– Не, не е така. На 100 процента ще се вдигат пенсиите.
– Не бе, наборе, те сега са толкова. По-тре-бле-ни-е-то, – натъртва Пешо Индексацията и го изглежда снизходително.
– Че то с потреблението е същото, не е ли е то и сега 100 процента?
– Толкова е при другите, ама преди тебе е на 50, даже и по-надолу. Щото не ходиш ни на кино, нито на море, не караш кола, нямаш лаптоп, пък и ракията си вариш сам. Виж с`я да ти обясня, – дядо Пешо Индексацията намества очилата, отпива от мастиката и започва лекцията:
– Има значи една каса, туй НОИ, дето му викат. Ние сте тебе на времето сме плащали, плащали, та сме се забравили. Там пък са смятали точки, години и разни други неща. Дето се вика – и те са се забравили. Най-накрая са ни докарали до 250, колкото вземам аз, щото съм бил кметски наместник, а ти 200, щото не си бил. Сега Дянков е намерил едни 700-800 милиона да ни даде по 10-15 лева отгоре. И дето се вика, задачата е двойна – хем да оцелеем покрай новите цени на тока и хляба, хем да вдигнем потреблението. А като го вдигнем, знаеш, държавата има полза – прибира ДДС, акцизи, това- онова и хоп – от другия край на бюджета – пак за НОИ някой и друг лев. За да ни индексира пенсиите отново, когато станем по на 83 години.
– Разбрах, наборе, но виж пък тук к`во пише, – сочи Добри коментарната колонка във вестника. – Този, тук на снимката казва, че потреблението щяло да се увеличи, когато полицаите, военните, съдиите и чиновниците започнат да си плащат осигуровките.
– Ми, прав е човекът. То тогава с 200 процента ще се увеличи. Щото, от една страна, държавата няма да им плаща, от друга пък – тия хора няма да спрат на ходят на море и да пият само купешко. – съгласява се Пешо.
– Опаа! Ти кат гласува за управляващите на последните избори, я ми кажи сега, що Дянков не го направи? Дето се вика, да накривим капите с по още една двайсетачка отгоре, да вдигнем малко оборота на бакалията и на Лалю кръчмаря? – поглежда Красьо към шублера и листа с вересии, закачен на видно място.
– Щото това е държава, Красьо, не е лукова глава. Че нали видя как уволниха един и съдиите се вдигнаха. И митничарите даже скочиха онзи ден. К`во ще прави правителството, ако се юрнат и полицаите на улицата. Стабилност, търпение и индексация му е майката.
– И к`во пра`им сега? – въздъхва Красьо и удря здрава глътка от мастиката на кристали.
– Нищо. Чакаме изборите през 2017-та.
– А наздраве! Ти нали си го гледал филма „Заповядано да е оцелееш” със Станислав Любшин и Олег Янковски?
– О-хоо, още 1969, като бях само на 36.
– Ха така! Трай с`я, щото сме в тила на врага. Ще рече – ни живи, ни умрели. И да не чуят в пенсионното, че там ни водят още само в едната графа.
Пламен Даракчиев