Неделен гост
Категория: България Посещения: 2154
Оптимизмът
Делникът или как да променим живота си към по-добро
Улиците са пусти, лятото накара много от гражданите да заминат на село. Къде някой домат да наберат, някоя консерва да направят, нещо да подготвят за лютата зима. Защото, както казва министърът на земеделието Мирослав Найденов, човечеството страда от недостиг на храни. Царевицата изсъхнала, житото тайно потънало в складовете, цените на храните щели да скочат, но засега просто били замразени. Апокалипсис. Картина на късния социализъм. Мрачна, но с леки оптимистични репортажи, бълбукащи покрай плажовете, пълни с доволни бедняци от Западна Европа.
В градината, малко встрани от булеварда, няколко кучета се прозяват. Не знаят какво ги чака в приюта в Сеславци. Ще има да мечтаят за осиновяване, но накрая могат просто да сменят начина си на живот. От свободното лаене, до хомота на принудителното робство. Какво да се прави, кучешки живот. Пълна несигурност.
Няколко пенсионери бродят враждебно по улицата и гълчат нерадостното настояще. «Ще ни вдигнат пенсиите» - казва единият, другият лаконично продумва. «Не вярвам да се случи, всичко това са летни обещания. Колко пъти вицепремиерът Дянков обеща вдигане на заплати, пенсии, благоденствие. Нищо досега не се случи. Предизборно могат да вдигнат нещо. Това са само топли надежди в студеното живуркане. Но този път няма да гласувам», отсече той. Двамата намръщено се затътриха до края на жълтата кооперация, която като исполин препречваше жаркото слънце. От него изглеждаше още по овехтяла и опърпана. Като след война. Дано не падне някое парче мазилка да строши хатъра на сиромасите пенсионери, замечтаните майки с деца или заблудилите се граждани, които са останали да поработят, докато шефовете им се пекат на плажа. Какво да се прави, няма угодия. Всеки си носи кръста в това сложно време.
Животът ни е като нашата улица. Тръгваш доволен, силен. Вървиш и се изморяваш от врявата, блъсканицата, случайните срещи, за които не си подготвен и отбягваш и накрая стигаш до там, докъдето не си искал. Просто обстоятелствата те изхвърлят. Така и остаряваш. Тръгвайки за никъде. Усетил си криволиченията на живота, неправдите, политическите сътресения, демагогия. Улицата те учи да внимаваш, да си самостоятелен, да жонглираш като факир, да усещаш всичките злини, които могат да те застигнат. Сам, без да имаш учител. Да разбираш всеки ден, че си излъган от общата врява, че всеки момент можеш да бъдеш ограбен, изхвърлен или подритнат от тълпата.
Съдба. В суматохата се уверяваш, че човечеството страда, недохранва се, реколтите намаляват, климатичните особености го терзаят. Има войни, природни бедствия, тероризъм. И непрекъснато тези поличби ги чуваш, не от врачки и шамани, а от министри, от политици, анализатори, агитатори, които толкова са загрижени за нас, хората на улицата, че Майка Тереза може само да завижда за мащаба на благотворителните им кампании.
Всяка година има набелязани продукти. Тази година бедстваща е царевицата. Намаляла с 40 %. Министърът на земеделието каза, че притесненията произлизат главно от това, че царевицата е основен компонент във фуража за животни, а по-ниската реколта неминуемо ще доведе до поскъпване на фуражите. От там - по веригата. Чак ме жегна под лъжичката. Толкова страдание и за хората, и за животните. В същото време, сякаш разбрал за терзанията на човечеството, земеделският министър уточни, че песимистичните прогнози отстъпват, защото това, което е видял е по-добро от това, което е очаквал. За района на Пловдивско например, реколтата е около 300 кг за дка. Но има и други райони, където реколтата е по-слаба и има пропаднали площи. При пропаднали площи на 100 % ще бъде задействан европейският регламент и пострадалите продукции ще бъдат обезщетени с до 80 % за загубите, стига да са застраховани. Дали?
В същото време не мога да повярвам. Прашната улица не ме навежда до оптимизъм, какъвто струи от министъра. Мисля си, за глада, за замразяването на цените на основни хранителни продукти. За социалния експеримент с тежки последици за много български граждани - фалити на малки производители и търговци, увеличение на безработицата, скок на цените, спад на качеството на храните, ново задълбочаване на бедността.
И докато разсъждавам, гледам дините на съседния ъгъл. Там стои безмълвно мургав продавач. От десет дни клечи, къде спи и се къпе нямам представа, но планината от карпузи си стои висока, колкото беше и първия ден. До него е бензиностанцията. Видях високите цени на бензина. Подтиснах се. Пустият картел.
Поглеждам нагоре. Синьо ярко небе и мечти. Това е спасение. Дали да не замина на село, някъде другаде? Ще се хвана за нещо смислено. Да изпека някоя чушка, да пия по ракия и да избягам, завинаги, от цивилизацията. Сред природата няма лъжи. Тогава мога да разбера, че в живота има и добри думи...
Владислав Прелезов