Управителят легна на чужд героизъм
Категория: Бизнес Посещения: 3331
Вчера сутрин, в рудник „Ораново“ бяха открити телата на двамата миньори – Иван Лазаров и Николай Михайлов, загинали при срутването преди 18 дни. Часове след това управителят на рудника определи издирвателната операция на спасителите за героизъм и заяви, че не възнамерява да подава оставка заради аварията, която отне общо 5 човешки живота(!?) Малко по-късно, докато близките на загиналите очакваха телата им, от трибуната на Народното събрание министър Драгомир Стойнев прочете почти обвинителен акт. От него стана ясно, че в рудник „Ораново“ се е извършвала дейност без одобрен годишен работен проект, а добивът в 64-та поетажна галерия, затрупала миньорите, е трябвало по предварително одобрен от Министерството план да започне най-рано… вчера, на 1 август. В добавка министърът съобщи, че собственикът на предприятието Красимир Михайлов не е заплащал таксата за концесията от лятото на 2011 г. насам.
Ако сте слушали министъра в прякото предаване на БНТ от пленарната зала, сигурно сте били повече от възмутен от тези фрапиращи нарушения, коствали живота на миньорите. Но истината никога не е толкова проста. Но пък, ако използваме машината на времето, каквато несъмнено са днешните медии, няма да е трудно да забележим предисторията. А тя датира от управлението на тройната коалиция. От времето (2005 г), през което тече приватизацията на държавните мини „Бобовдол“. В нея, освен Христо Ковачки, има още един герой, с далеч по-богата биография в годините на прехода – Красимир Михайлов – Паргов. И ако днес въпросът е как така може да работи рудник без одобрен от Министерството план, то по онова време той е бил друг – на колко ракии е бил тогавашният отговорен за Бобовдол чиновник, за да прехвърли концесията на Красимир Михайлов – Паргов? Със сигурност, ако сте били на негово място, бихте се замислили сериозно, тъй като зад гърба на радомирския бос вече има една фалирала банка (Радомирската), дебело досие в БОП за данъчни и финансови измами и екшън, свързан със стрелба по скандалния милионер. Нещата стават още по-сериозни, ако вземем предвид, че навсякъде по света в тръжната документация и в условията за концесия стои непременно позиция, свързана с опит на фирмата в съответния бизнес. В случая с Красимир Паргов, обаче, пътят към въгледобива е повече от заобиколен — конезавод, месокомбинат, фуражен завод, зърнени складове и пр. Предприятия – до едно ориентирани към селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. И дето се вика, ей така изведнъж, воден от родовия повик в кръвта, милионерът се устремява към минното дело.
Впрочем, както всички истории на прехода, и тази е знакова и продължителна във времето. И зад нея стоят класически схеми на измами, на неизплатени дългове към държавата, на съмнителни прехвърляния (от Ковачки към Паргов), на неизпълнени обещания за инвестиции, просрочени концесионни такси и въобще всичко онова у нас, което превръща милионерите от кредитни в истински.
По всичко изглежда, че министър Стойнев ще наблегне върху финала на историята и върху непростимото нехайство (а може би повече от нехайство) на предишните управляващи. Що се отнася до бизнеса, обаче, отдавна се знае, че няма бивши и настоящи управляващи. Не напразно хората казват, че героите на прехода нямат цвят и са навързани като волски черва. Независимо кой на коя партия е плащал. Всички тези истории обикновено завършват със смърт. Понякога бърза като на тази на петимата миньори от рудник „Ораново“, понякога бавна и невидима през годините. Тази на възрастните хората в бедния Симитли. Не за друго, а защото сборът от техните мизерни пенсии, с които предстои да доживеят живота си, вероятно е далеч по-малък от неизплатените дългове към държавата на рудник „Ораново“.
Министър Стойнев каза от трибуната на Народното събрание, че не бива повече пред нас да стои дилемата „Хляб или смърт“, що се отнася до бедните краища на Родината.
Едва ли, обаче, хората от община Симитли са готови да я загърбят. Защото човек по природа е готов на всичко, но не и за гладна смърт. А тук, в този район, няма по-важен поминък от въгледобива.
Да добавя – и от международния ловен туризъм, който развива ловното стопанство „Предела“
Но, както знаем, ловен туризъм открай време у нас не се полага на общините. За селския и за перспективата, която чертае общината в своите документи, вероятно ще трябва да се изчака още едно поколение.
Ако има такова, разбира се.
Пламен Даракчиев
Б.Р.: Заглавието е на БАРАБАН