Неделен гост

Категория: Бизнес Публикувана на Неделя, 15 Юни 2014 12:29 Посещения: 3248

Фермерът Панайот Тодоров

   Преди дни на Сливенските минерални бани се проведе Национално изложение по говедовъдство. Този форум на успешните говедовъди започна миналата година като изложение на Асоциацията за развъждане на черношареното говедо в България. Идеята е чрез техния пример да достигнем средните за ЕС показатели, защото страната ни е с най-ниска млечност в съюза. „Прекрасна селекция“, бе мнението както на съдията, оценяващ животните, така и на останалите чуждестранни гости. „Има голям прогрес на популацията в говедовъдството“, е мнението и на българските специалисти. Проф. Живко Кръстанов, председател на научния съвет и ръководител на секция „Развъждане и технологии в говедовъдството“ в Земеделския институт в Стара Загора отбелязва, че генетичният потенциал е налице, има и технологично обновление в най-добрите ферми, задаващи нивото, към което да се стремят останалите.

   Призът за най-добра представителка на черношарената порода получи юница от фермата на сливенския фермер Панайот Тодоров.

 

Селекцията е скъпо и продължително занимание 

   В сливенския квартал „Дебелата кория“ всички могат да ви упътят към „фермата на полковника“. Бившият офицер Панайот Тодоров се запалил по говедовъдството покрай видния сливенски агробизнесмен Петър Байчев, а името на фирмата му е свързано и с някогашната служба. Действително и като съпредседател на Националния съюз на говедовъдите, и като един от най-активните представители на бранша, Панайот Тодоров, може да се каже, е на пост, защитавайки  интересите на българския фермер.

 ТД ПОСТТ“ ООД

- Г-н Тодоров, от това, което виждам и чувам на общите или по-специализираните животновъдни изложения оставам с впечатлението, че селекцията е най-лесно разрешимия проблем в говедовъдството и че дори вече е решен...

 - Откъде идва това впечатление? От 300 000 животни от млечното направление в България, в момента във ферми първа категория, т.е които долу-горе отговарят на европейските изисквания, са 120 000. Как ще е решен проблема?

 

- Впечатлението идва от колегите ви – специалисти. Ето, и проф. Кръстанов казва: има достатъчно фирми-консултанти, достатъчно качествен генетичен материал, който иска, може да си реши проблема със селекцията...

 - За млад човек, който няма пари, решението на проблема е сausa perduta – нито банка, нито министерство го подкрепят. Държавен фонд „Земеделие“ предоставя финансов ресурс на банкитe с 2-3 процента лихва, а на фермерите – с 6 процента. При това с хиляди условия. Селекцията на едно стадо се прави в рамките на 10-15 години. Утвърден зооинженер, какъвто в Сливен за радост имаме в лицето на Иван Омайников, казва, че за да се подобри генетиката на едно стадо, един човешки живот не стига.

 

- Значи нещата не са точно такива, каквито ги виждаме по изложенията... Да Ви питам друго - няколко развъдни организации заедно проведоха изложението, което е добре. Но добре ли е да има толкова много различни асоциации и сдружения в животновъдството?

 - Не е добре, как ще е добре.

 

- Министър Греков обяви на изложението, че проблемът с пасищата е решен, макар че работата по него продължава. По същото време колегите ви от Югозападна България протестираха, включително за пасища...

 - Не е решен проблема.  Министърът и при най-добро желание не може да го реши, тъй като е стегнат в обръч от неработеща държавна администрация, каквато е тази в Министерството на земеделието и храните. Всички проблеми са се натрупвали в рамките на 20-25 години. А сега са се появили нови играчи, които не искат да работят в земеделието, а само да ползват европейските пари за земеделие. Има фирми в София, които чертаят по 15 000-20 000 дка мери и пасища на територията на Бургас, Карнобат, Ямбол и която още да вземете община. Кой от нас, простосмъртните фермери, може да регистрира фирма през март месец 2013 г. и да иска субсидия върху обявената територия за 2014 г., без дори да е отишъл в Бургас, Карнобат или Ямбол, без да има договор? С чия помощ може да стане това нещо? Единствено с помощта на тази администрация, която в момента е в земеделското министерство.

 

- Знаете за такива случаи?

 - Разбира се – и не само аз, и в министерството знаят... Вземете и Сливен. В момента има фирма, която чисти от храсти местността Шекерджата. След като чисти баира, най-вероятно ще го очертае. И няма да има нито едно животно...

 

 - Тези случаи явно се дължат на факта, че и в променената нормативна уредба не е включено изискването ползвателят на пасище да има и животни...

 - Това го говорим от години – ако в селото има десет животновъда, трябва да им се разпредели селската мера съобразно притежаваните животни, а не да играят на търгове. Хората нямат пари за търгове – млякото, месото, вълната, се изкупуват на безценица...

 

- На всяко национално животновъдно изложение, каквото всяка година се организира край Сливен, обикновено идва министърът на земеделието и всеки министър досега е казвал, че ето, точно тази година, са раздадени най-много пари за животновъдство. Каза го и министър Греков...

 - Още министър Найденов години наред я пееше тази песен. Но и сега получаваме това, което получавахме по времето на предишното правителство. Дори субсидиите са с 20-30 лв. по-надолу. Единственото по-добро нещо е, че ни дадоха възможност част от парите да се получат преди Нова година. И хората трябва да разберат едно нещо: това не е раздаване на пари. Субсидии се дават, за да бъде фермерът овъзмезден за тежкия си труд (365 работни дни в годината някъде на село или в покрайнините на града) и да се изравни донякъде с частта от населението, което работи пет дни в седмицата на осемчасов работен ден. Това е социалната страна на субсидията. Но има и друга – запазване на това производство, което е стратегическо за всяка една държава, жизненоважно за изхранване на населението, важно и за това да се запазят определени райони от обезлюдяване. Има и трета страна – да стане възможно получените продукти да стигат до всеки един от потребителите, а не цената им да бъде достъпна само за най-богатите. Но в България субсидията е единствената глътка въздух за фермерите и не се ползва за повишаване на жизнения им стандарт, а за реинвестиция, за погасяване на кредити към банки и пр.

 

- Всички министри досега са казвали, че животновъдството е приоритет. Усетили ли сте го така?

 - Не. Това са само приказки. За да стане приоритет, трябва да се създадат условия – а не фирмата, която изкупува млякото, да намаля цената както си поиска и когато си поиска, без причина, с обяснението, че било пазарна икономика. Ако е пазарна икономика, следва да бъде намалена цената и в магазина. Когато не е, означава, че е картелно споразумение. В държавата липсва орган, който да следи за тези незаконни споразумения.

    

 

 

 

 

 

      

 

 

 

1. Един от начините, чрез които фермерът реализира продукция, е този млекомат в сливенския квартал „Дружба“.

Йорданка Раданчева