Неделен гост
Категория: Бизнес Посещения: 2756
Националното изложение по животновъдство Сливен`2018 и след него...
Ще се срещнат ли дребните животновъди с дребния потребител
В историята е и тазгодишното Национално изложение по животновъдство в Сливен (27-29 април). На него всеки видя или представи това, което искаше: селскостопанските специалисти – докладите си (международната научна конференция в рамките на изложението, под знака на българското европредседателство, бе мащабна – над 30 лектори от над десет държави, дано да е била и полезна за многобройните участници); министър Румен Порожанов – политиката на ведомството си, което обещава съвсем скоро да отдели истинските млечни продукти от ментетата; животновъдните асоциации – идеята да направят мястото на изложението край Сливенските минерални бани постоянно действаща борса за добитък... Над 700-те елитни животни, повечето готови да станат „мис“ или „мистър“ в своите категории, не се изказаха за впечатленията си, а техните стопани бяха само малко по-словоохотливи. Защото от години журналистите ги питат едно и също, и те от години отговарят почти едно и също. (Доколкото има различия в отговорите, те идват от различията в двете групи: големи животновъдни ферми, оформили се и развиващи се предимно с европейски пари и дребни селски стопани, разчитащи на държавната субсидия.) Но посетителите на изложението, които са и потребители на селскостопанска продукция, също задават въпроси. Например
Кога в нашите магазини ще има качествено телешко на достъпна цена
Ако черношарените и червеношарените крави са „млекоцентралите“ и заслужават искрено възхищение, все пак зрителите-туристи се трупаха най-вече пред боксовете с будещите страхопочитание мощни бици, особено тези от месодайните породи. Наистина впечатляваха биците от породите Пиемонт и Кианина с тегло около тон, а някои и доста повече, докарани от ветеринаря Кирил Богданов от Ковачица, Община Лом. Също бици за разплод от месодайната порода Блек ангъс представи фирма „Трейс Ангъс фарм“ ЕООД, от с. Доктор Йосифово, Монтанско. Собственикът Борис Лазаров обяснява, че месото от тази порода е номер едно в света, търсено от ценителите заради уникалните му вкусови качества. Положението с българския пазар обаче е различно: телешкото месо е далеч от масовия потребител. Вярно, че вкусът се възпитава, но липсата на качествено месо на прилична цена спъва потреблението. Според Борис Лазаров, за да се оформи траен сектор на пазара, е необходимо да се създаде асоциация от група производители, и прекупвачът да престане да бъде важната фигура. От три години Лазаров има ферма със 176 животни, основно за разплод. Предлага качествени бикове на всички, желаещи да се занимават с месодайно животновъдство. Смята, че това животновъдство все още не е развито в България, но има перспектива. „Щом го правят в европейските страни, и след като ние имаме по-добри условия от тях, би следвало да става и при нас – казва той. – Това, че аз имам 170 животни като бизнес, не означава нищо. Би следвало месодайното животновъдство да се развива в национален мащаб....“ Специалистите твърдят, че в последните години то се развива интензивно, но истината е, че
Същото е положението с овчето и агнешкото, а пък ярешко не се и появява
„Овче месо не се харчи, агнешкото върви по празниците“, оплаква се Стефан Димов от с. Стряма, Пловдивско, който отглежда около 40 овце от Маришката порода. Отделно, че мандрите също прецакват животновъдите, с цена за литър около лев, докато в магазина кофичка от 400 г овче кисело мляко е около 2 лв. („Бонусът“ за потребителя е, че то не се разваля – поне месец, ако не и повече.) Като човек с досег до възрастни хора, които искат да си припомнят вкуса на своето детство, съм търсила шилешко, овче или овнешко месо по магазините и не съм намирала. Т.е. на българския пазар това месо и неговият потребител хич не се и срещат. А пък от Асоциацията за развъждане на месодайната порода Ил дьо франс от години говорят, че породата има страхотен потенциал за развитие в България и мнозина овцевъди вече предпочитали месодайното пред млечното направление. Дано стопаните на тези овце да намират добър пазар в чужбина, но може би асоциацията следва да подпомогне малко сдружаването на своите членове в създаването на магазинчета или в достъпа им до големите търговски вериги.
Стопаните на местни породи, разбира се, също хвалят добрите качества на животните си, които са универсални, но и при тях проблемите са същите. Емил Кейбашиев от гр. Костандово, Пазарджишко, отглежда между 500 и 600 овце от Сакарската порода. „Сега внасят изкуствени породи, хората отвикнаха от истинския вкус. На това животно и месото му е истинско, и всичкото му е истинско. Балкански животни, целогодишно са на паша.“ Довел е на изложението кочове с прекрасна вълна, почти като на лама (за която май нямало изкупуване).
Така или иначе, на пазара овче месо няма, но какво да кажат пък производителите на ярешко. Според диетолозите то е по-качествено и по-полезно от агнешкото. Ивайло Цветанов, ветеринарен лекар на ферма край Пършевица, Врачанско, е довел на изложението алпийски кози, красиви като антилопи. Във фермата се отглеждат 420 животни. Интерес към породата имало, търсят се мъжки разплодници. Обаче реализацията на козето мляко е трудна, а козе месо в магазин не се вижда. „Вероятно се продава ярешко, но като агнешко“, казва д-р Цветанов.
Няма ги на масовия пазар овчето, козето и биволското мляко
В някои вериги магазини, по изключение, може да се види овче или биволско кисело мляко. В същото време майките на все повечето деца с алергия към белтъка на кравето мляко се чудят откъде да намерят мляко, различно от кравето с консерванти. И то на фона на протестите на фермери от различни краища на страната, които страдат от липса на изкупуване на овчето мляко, да не говорим за козето. Диана Христова, която е ветеринар и от 5 години работи във фирма „Мурра – 2002“ ООД в с. Лозенец, Ямболско, представи на изложението малакини от породата „Българска мурра“. Във фермата има над 600 животни за мляко. Засега млякото се продава на млекопреработвателна фирма. Но ако отворите темата в Интернет, ще съберете масово недоволство от хората, които вече дори на Шипка и Беклемето не могат да ядат биволско кисело мляко от ферма, а предлагано в кофички – естествено с голяма трайност, което, знаете какво означава...
Доста от животновъдите ни вече са ходили по ферми в чужбина и обясняват, как в Италианските, Френските или Швейцарските Алпи стопаните на животни са си оборудвали малки мандрички с магазинчета и предлагат мляко, сирене, пастърма и други продукти от своите стопанства. В България засега е развита основно разносната търговия на сурово краве мляко и то главно от животновъди, които не са регистрирани по наредбата за директни доставки. В последните месеци националният омбудсман, евродепутати, лидери на партии и дори министър-председателят водят активна кампания за изравняване качеството на храните, внасяни в България, с това в старите държави от Европейския съюз. А не е ли по-добре да наблегнем върху възможността качествените български селскостопански продукти да стигат безпрепятствено до българския потребител, че сетне да се борим за няколко процента какао повече в шоколада, внасян в България?
Стефан Димов представи кочове от породата Вакла маришка овца
-
Алпийските кози от Врачанско
-
Д-р Диана Христова от 5 години се грижи за малакини от породата „Българска мурра“
Йорданка Раданчева
-