Неделен гост
Категория: Бизнес Посещения: 3941
„Златните“ праскови, повечето от които все още идват от Гърция
Вече години наред баба Стефанка е лицето на фестивала „Златна праскова”
В Сливенския регион се намират 45 процента от насажденията от праскови в страната и всяка втора праскова в България е произведена в Сливенско. Това припомни заместник-министърът на земеделието д-р Цветан Димитров на поредния фестивал „Златна праскова“ в с. Гавраилово, който тази година се проведе на 28 юли. Той бе съпроводен със семинар по Програмата за развитие на селските райони, с участието на експерти от министерството, от Националната служба за съвети в земеделието, с информационен щанд по програмата. И докато на площада течеше веселата част, в залата, по обичайному, се сблъскваха противоположните течения на оптимистите (зам.-министъра и подопечните му специалисти) и скептичния реализъм (да не кажем песимизъм) на стопаните от полето. Тезите, общо взето, навяваха едно от двете настроения – приповдигнато-оптимистично и сдържано-песимистично. Ето някои от участниците от двете страни в диалога:
Заместник-министър Цветан Димитров: „За пръв път българските производители на плодове и зеленчуци ще получат пари за това, че произвеждат. Догодина за тях са предвидени 15 млн. лв. Голямата част от тези пари ще се насочат към производителите на праскови, тъй като това е един от малкото сектори в България, които в последните години бележат развитие. А ролята на държавата е да подпомага процеса, не просто да го наблюдава.“
Димитър Алексиев, изпълнителен директор и собственик на „Фрукто”АД – Сливен, което преработва основно праскови: „Прасковите за преработка са специални сортове, различни от тези за прясна консумация. Вярно, че в Сливенско се направиха доста градини, но повечето са на първа-втора година и затова 80% от плодовете, които преработваме, са внос от Гърция. Цената е 25 евроцента за килограм, тази цена поддържаме и за българските производители. Трябват ни по 10 000 т годишно, тази година ще преработим около 5 000 т. Затова и подпомагаме всички стопани, които желаят да направят градини с клингови сортове (т.е. предназначени за преработка) – предоставяме им посадъчен материал, с договор за изкупуване на бъдещата продукция.”
Заместник-министър Димитров, с аргументи срещу твърдението, че все още повече праскови се внасят в България, отколкото се изнасят: „Има износ, макар и в скромни размери. Миналата година са изнесени за над 2 млн. евро праскови за консумация (не за преработка), което е още по-трудно, тъй като маркетинговите стандарти за пресни плодове и зеленчуци са много високи. Основните дестинации са Русия, Украйна и Германия. Така че производството постепенно се нормализира. Показва го и фактът, че само в Сливен през последните години има към 1 000 дка нови насаждения. За 8 – 10 години прасковените насаждения са се увеличили двойно. Всичко това ме кара да мисля, че пред сектора има перспектива. Сдружението на прасковопроизводителите в Сливенско все още е единственото в България, но надявам се и с финансовия ресурс, който ще предоставяме от догодина, секторът да осъществи сериозен напредък.”
И още аргументи, подплатени с емоционалната съпричастност на Цветан Димитров към съществувалото някога в с. Гавраилово консервно предприятие, в което той е бил на бригада: „Разбира се, че предприятието може да се появи отново – стига да има инициатива. Знаете, че за развитие на селските райони се отпускат милиарди евро.”
Специалисти от Института по овощарство в Пловдив: „Предпоставките за развитие на овощарството в България са налице: благоприятни почвено-климатични условия, богат генофонд от местни и интродуцирани сортове, правилно райониране на овощните видове, наличие на традиции в отглеждането и реални в този момент инвестиционни възможности.”
Петър Байчев, собственик (съвместно с предприятието „Фрукто”) на все още най-голямата прасковена градина в Сливенско (600 дка): „Тази година праскови нямаме. Причината е в измръзването. На 18 декември миналата година температурите в региона паднаха под критичния минимум – до минус 16-18 градуса. Измръзнаха листните и плодните пъпки, както и клонки, а и цели дървета. Втори път – на Гергьовден (за пръв път поне откакто аз се занимавам с праскови) мина още една слана и обра останалото. Но проблемът не е частен, нито за тази година. В основата му е фактът, че българските овощари внесоха сортове директно от Гърция и ги засадиха, без да са изпитвани в нашите условия. Оказа се, че не издържат на ниски температури. Отклонихме се с лека ръка от старите изпитани сортове и отидохме към това, което искал пазарът: плодове с по-малка костилка, с жълта окраска на месото, с червено около костилката и т.н. Местните разсадници внесоха разсад от Гърция, произведоха и го разпродадоха без сертификат. Новите сортове трябваше да бъдат изпитани няколко години, а ние се хвърлихме направо и загубихме. Сортовете Андрос, Адриатика и Евънс не издържаха на условията ни. Правим жестока лятна резитба, за да подготвим дръвчетата за следващата година. Предишните американски сортове, от поредицата Бейбиголд, бяха минали изпитанията, бяха се приспособили. В сортовата политика държавата и научните институти трябва да си застанат на мястото.”
И още производители: „За прасковите са необходими основно слънце и вода. На слънцето държавата няма как да сложи ръка, но на водата слага и то много силна ръка. Вярно, обединена Европа ни дава по едни 15 евро на декар, но българската държава ни е натоварила с 42 лв. на декар за вода, независимо, че р. Тунджа носи водите си покрай нас и ги отнася в Турция. Общо взето, сме 10-15 крупни производителя, с по 100 – 150 дка праскови. От тия 15 производители, за вода плащат 1-2, до 3-ма. Ако цената е малко по-ниска, биха плащали всички и държавата щеше да спечели десет пъти повече. Освен това, „Напоителни системи” с тая цена са заложили по 300 куб. метра вода на декар праскови, което е прекалено много. Ако пуснем всичката тази вода, ще изтощим градината. Ако се сложи един водомер, ще се види, че никой не пуска 300 кубика, т.е. не изразходва вода за 42 лв. Този проблем стои пред нас вече 20 години.
Заместник-министър Цветан Димитров: Въпросът може да се реши много бързо. За още 20 години обаче трудно ще се възстанови това, което ние сме разрушили – цялата инфраструктура на напоителни системи и на хидромелиорации. Да, вярно е, че цената на водата се вдига. Но в момента правим всичко възможно да въведем нова методика и до края на септември тя ще излезе наяве, след обществена дискусия между земеделците от най-заинтересуваните сектори – на овощарите, зеленчукопроизводителите, тютюнопроизводителите. Искаме за новия напоителен сезон да предложим коренно различна система, при която всеки да си носи отговорността и плащанията да бъдат разпределени равномерно, а не както сега – един плаща, съседите му не плащат. Намерението ни е и малко да обърнем пирамидата. В момента всички закони, наредби, заповеди, които се издават, по един или друг начин обслужват „Напоителни системи” – как те да си съберат парите, да си изпълнят заплануваното, да си получат заплатите и т.н. Но в крайна сметка, „Напоителни системи” съществува, за да обслужва земеделците. Ще променим философията. Ще трябва да се види дали нормативите за вода са реални или са сложени просто за да се съберат определено количество пари. Идеята е да се облекчи достъпа до напояване. Вероятно ще се разработят регионални критерии за това, защото в различните райони проблемите са различни.
Дано за месец се реши поне този проблем, който не е решен за 20 години. Както каза министърът на земеделието, то може да стане бързо и лесно. Също толкова лесно домакините на фестивала „Златна праскова” могат да допълнят организацията си така, че на площада в Гавраилово освен информационен щанд на Министерството на земеделието и храните, да има и реални праскови за гостите, които биха желали да си купят – за да не ги гледат само на изложбата или да са принудени да участват в конкурса за надяждане с праскови, за да вкусят от плода. В крайна сметка, дошли са в Долината на прасковите...
Йорданка Раданчева
Всичките тези различни сортове би следвало и да се продават на площада, коментираха гостите