Неделен гост
Категория: Имена Посещения: 2583
Ориана Фалачи
Изкарах два безметежни дни край язовир Батак. Безметежни, но четейки Ориана Фалачи с „Корените на омразата – моята истина за исляма“ (изд.2016), която книга хич не навява спокойствие. На втория ден вечерта все пак включих телевизора – брояха жертвите от Ница.
Вярвам, че Фалачи повече от настоящите коментатори познава исляма и неговите носители. И повече има правото да ги коментира. Тя твърди, че сме във война от 2001 г. И тази война има два фронта – фронтът на нашествениците и фронтът на колаборационистите. Изтърпява всичките нападки и заплахи, включително за живота, заради книгата си „Гневът и гордостта“, написана веднага след рухването на двете кули в САЩ, където в него момент слага фронтовата линия, но с предвиждането, че тя ще се премести в Еврабия – така нарича континента ни. И само след няколко години – през 2005-та, се налага да напише статията си : „Европа е във война, врагът е в нейния дом“.
Много ми се ще да цитирам мнението й за причината, поради която Европа и Западът изобщо ще изгубят войната (стат. Запад, събуди се!, 2002 г.): „Аз обвинявам хората от Запада в липса на страст. Че живеят безстрастно, не се сражават, не се защитават и стават колаборационисти заради липсата на страст... Вие, които сте родени от страстта, вие, които сте се превърнали в народ благодарение на вашата страстна революция. Затова не разбирате движещата сила на вашите врагове, на нашите врагове. Не разбирате кое е онова, което им позволява да воюват по толкова всестранен и безмилостен начин във войната срещу Запада. Това е страстта. Силата на страстта, драги мои! Вярата, произлизаща от страстта. Омразата, породила се от страстта. Аллах Акбар, Аллах Акбар! Джихад, Джихад! За да ни убият, те са готови да умрат, да хвръкнат във въздуха. За да ни изпепелят. И техните лидери (истинските лидери) също. Аз познавах Хомейни. Говорих с него повече от шест часа в два различни дни, карахме се. И ще ви кажа, че това беше човек на страстта. Движещата му сила беше вярата, страстта. Не можах да се запозная с Бин Ладен. Жалко... Затова пък го наблюдавах добре, когато се появеше по телевизията. Гледах в очите му, слушах гласа му и ще ви кажа, че това е човек на страстта. Движещата му сила е вярата, омразата, породена от страстта. За да се сражаваме срещу тяхната страст, за да защитим нашата култура, тоест нашата идентичност и цивилизация, не стигат армиите. Излишни са танковете, атомните бомби, бомбардировачите. Нужна е страст. Силата на страстта. И ако не я извадите като оръжие, ако не я извадим, аз ви заявявам, че ще бъдете разгромени. Че ще претърпим поражение. Казвам ви, че ще се върнем в шатрите в пустинята, ще свършим като безводни кладенци. Wake up, then! Събудете се, weke up!“
И ако отчетем кои са враговете ни – по Фалачи („Гневът и гордостта“) – „От Афганистан до Судан, от Индонезия до Пакистан, от Малайзия до Иран, от Египет до Ирак, от Алжир до Сенегал, от Сирия до Кения, от Либия до Чад, от Ливан до Мароко, от Палестина до Йемен, от Саудитска Арабия до Сомалия омразата към Запада расте. Надига се като огън, разпалван от вятъра, и последователите на ислямския фундаментализъм се умножават като едноклетъчни с просто деление на клетката на две, после стават четири, осем, шестнайсет и така безкрайно. Който не го е разбрал, нека види картините, показвани ежедневно по телевизията. Тълпите, задръстващи улиците на Исламабад, площадите на Найроби, джамиите в Техеран. Освирепелите лица, заплашителните юмруци, плакатите с образа на Бин Ладен, огньовете, изгарящи американското знаме и чучелото с черти на Буш. Който не вярва, нека чуе славословието на Милосърдния и Страховит Бог, техните крясъци Аллах Акбар, Аллах Акбар, Джихад, Джихад. Съвсем не са малки групички от екстремисти! Нито малцинства от фанатици! Те са милиони и милиони екстремисти, милиони и милиони фанатици. Милиони и милиони, за които жив или мъртъв, Осама бин Ладен е легенда, подобно на легендата Хомейни. Милиони и милиони, които след смъртта на Хомейни съзряха в него новия лидер, новия герой. Преди няколко вечери видях онези в Найроби, място забравено от всички. Изпълваха площада повече от Газа или Исламабад и по някое време репортерът попита един старец: „Кой е за теб Осама бин Ладен?“ . „Той е герой, нашият герой!“ отговори старецът. „Ами ако умре?“ „Ще намерим друг“ – все така щастливо говореше старецът.
С други думи, човекът, който от време на време ги води, е само върхът на айсберга: част от планината, изникнала от глъбините, главното действащо лице във войната не е той. Това е Планината. Онази Планина, която от хиляда и четиристотин години не помръдва, не излиза от дълбините на своята слепота. Не отваря портите за придобивките на цивилизацията, не иска и да чуе за свобода, справедливост, демокрация и прогрес. Планината, която въпреки скандалните богатства на своите господари, на своите крале, принцове, шейхове, банкери (като си помислим за Саудитска Арабия) още живее в Средновековието. Още вегетира в мракобесието и пуританството на една религия, умееща да създава само религия. Онази планина, потънала в неграмотността. Онази планина, която тайно ревнува от нас, тайно е привличана от нашия начин на живот и приписва на нас вината за собствената си материална и интелектуална мизерия...“ – е, няма как да ни се размине...
P.S.: За разлика от повечето коментатори, които чух, съжалявам, че превратът в Турция не успя. По принцип, светски настроени там са именно военните. А портретът на Ататюрк, който продължава да виси навред в държавата им, май вече не е нищо повече от хартия...
Йорданка Раданчева