Неделен гост
Категория: Имена Посещения: 2806
Галя Илиева, заради усилията й да приобщава ромски деца
Наред с европеизацията, тече още един процес – циганизацията на България. Правим се че го няма, защото е нелицеприятен, неконтролиран и неконтролируем от никого. Развива се по свои закони, набира скорост и всмуква в мътното си русло малкото добри кълнове на икономически, културен и социален възход.
Въпросът колко точно са циганите в България няма отговор, знае се само, че се увеличават. И едва ли е важно каква част от т.н. роми се „турчеят”, „българеят” или „циганеят”. Важно е каква част от тях са напълно неграмотни, каква – полуграмотни, каква част могат да извършват някакъв специализиран труд и каква изобщо не са пригодни за труд, пък изразявал се той и в държане само на метла.
Разговаряме с Галя Илиева, директор на VІІІ ОУ в Сливен заради това, че вече достатъчно дълго тя работи с ромски деца. Не само като учител и ръководител на учебно заведение, но като председател на фондация „Заедно”, която успешно осъществява проекти, свързани с приобщаването и социализирането на тези деца. Защото поне това е ясно: ако има надежда, че преобладаващата ромска младеж утре ще е в състояние да формира Брутния вътрешен продукт на държавата и да изкарва пенсиите ни, трябва да се почва отрано – преди 11-годишната Кортеза да е родила бебето си Виолета.
Г-жо Илиева, защо фондация и защо „Заедно”?
- Вече 20 години работя в сферата на образованието и по-точно образованието на деца – роми от кв.”Надежда” в гр.Сливен. През последните години е особено актуален проблемът за образованието на тези деца. Всъщност трудностите с привличането, задържането в училище и действителното образование на ромските деца, винаги са били факт. Именно за да се променят нагласите, да се даде възможност за реализиране на по-различен подход в работата на учителите, да стане техния труд по-ефективен, да се подпомогнат децата и родителите им, докато работех в VІ ОУ „Братя Миладинови” в Сливен - училището, в което се обучават над 1 200 деца и ученици от ромския кв.”Надежда”, през 2006 година регистрирахме фондация „Заедно”. А защо заедно, е ясно – няма как да разделим нито проблема, нито решаването му.
Значи да смятаме за стечение на обстоятелствата фактът, че проектите ви са насочени към деца от ромския етнос...
- Стечение на обстоятелствата е, че имам дългогодишен опит в работата с деца и ученици от ромския етнос. В тази област се чувствам компетентна, защото знам всички проблеми, наясно съм с причините за тези проблеми и имам ясна представа с какво и как можем да работим за подобряването на сегашното състояние. Но не е случайно, че сме избрали да работим точно с тези деца, защото там са най-големите потребности.
Колко деца и семейства досега са станали съпричастни към проекти на фондация „Заедно”?
- От
Кое е различното в работата с деца-роми? Оправдани ли са многото проекти, насочени точно към тази целева група?
- Много по-трудно е постигането на качествено образование сред децата от ромския етнос. Който не вярва, да опита! Както вече казах, причините за това са многобройни. Убедена съм, че заедно с децата, трябва да се обучават и родителите им. Много са родителите, напълно абдикирали от ангажименти по
отглеждането, възпитанието и образованието на децата. Много семейства нямат елементарни социално-битови условия за живот. Немалко са многодетните семейства. Липсват елементарни хигиенни навици, липсва култура на поведение. Децата не владеят български език, защото в семейната среда се говори на майчиния (ромски). Традиционно образованието не е сред приоритетите на ромите и често родителите водят за пръв път детето в училище на 8-9-годишна възраст. Традиция са и ранните бракове (и не само при момичетата) - на 11-12-годишна възраст. Това често е причина за отпадането на децата от училище. Записано веднъж в училище, детето не получава помощ и контрол на обучението си у дома. Училището се превръща не в институция за образование, а място за търсене на приятелства, за социализация на децата. Днес в голяма степен ромските деца посещават училище, само за да могат родителите да си осигурят „бележка”, за получаването на детски надбавки и социални помощи. Не се търси отговорност от родителите за неположени грижи по отглеждането и възпитанието на децата им и пълната липса на родителски контрол.
А многото проекти, насочени към ромите, ще продължават, докато не се реализира ясна и действена политика, която да доведе до подобряване на социално-битовото състояние на ромските гета и хората от този етнос не станат пълноправни граждани, с всички права и отговорности на това понятие. Едва тогава ще може да се говори и за постигнато качествено образование сред техните деца.
Много НПО се афишират като застъпници на ромите, колко от тях наистина работят?
- Преценката за това е работа на институциите. Но един или няколко проекта не могат да решат всички, наслоявани десетки години проблеми, свързани с ромския етнос. За това е необходима действена политика, обвързваща работата в тази посока на много институции и нива, съвместно с гражданските организации.
Липсата на пари ли е най-големият проблем в работата с ромските деца?
- Мисля, че това вече е минало. Преди 5-6 години наистина в училищата нямаше нужните пари за образование на децата. Сега трябва да се намери правилният начин за обвързването на родителите с изпълнението на техните родителски ангажименти.
Кое смятате за най-голям Ваш успех?
- Не мога, а и не искам да се самооценявам, защото резултатите от нашата дейност идват впоследствие. Работя последователно и упорито за това. Дано да подобрим с малко сегашното статукво и наистина ромите от кв. „Надежда” да станат достойни и пълноправни граждани на Сливен. За това е необходимо и време, не само пари.
Фондация „Заедно” осигури за всички ученици от VІ ОУ „Братя Миладинови”- Сливен безплатни Коледни постановки в ДКТ- Сливен – за посрещането на 2008г. и 2009г. Само за първата Коледа представленията бяха посетени от 468 деца и ученици и 33-ма учители. За извозването на децата бяха осигурени автобуси, които ги превозиха от училището до центъра на града. Пътуването с автобусите, преминаването от площада до кукления театър - по главната улица на града, беше съпроводено с незабравими впечатления и емоции. За повечето от ромските деца това беше събитие, случващо се за първи път в живота им.
Ще споделя и нещо, което особено ме е впечатлило. Няма да забравя недоумението, в което изпаднах, когато седнахме да обядваме на екскурзията на Етъра. Наложи ми се да поръчвам два пъти хляб, докато сервитьорите заредят храната. Яденето остана, а хлябът пак не стигна. Децата се изхранват основно с хляб и хамбургери, нямат навици и изпадат в притеснение, когато им се поднесе сготвено ястие.
Докъде трябва да се вмесваме в етническата традиция „за доброто на децата” - да я игнорираме или да я толерираме? Вървят ли оправданията, че нещо не е хубаво, но „си е в традицията” – като ранните бракове, примерно...
- Традициите не бива да бъдат забравяни и изкоренени. Но трябва да се намери законодателно решение по въпроса за ранните бракове. PR-акциите за най-малолетна родилка не „откриват топлата вода”. И не решават проблема. Трябва ясно да се разпишат и спазват правила - кой каква отговорност носи в тези случаи. Сватбите на малолетни стават със съгласието на техните родители. Новосформираното семейство не поема никакви отговорности, включително за родените в него деца. Младото семейство често живее и се издържа от родителите на младоженеца. Не е ясно обаче кой е отговорен за новородените от брака на малолетните. Не се търси отговорност и за нарушаване на Закона за народната просвета на отпадналите от училище и сключили ранен брак малолетни или непълнолетни.
Вярно ли е впечатлението, че образованите роми рядко се връщат в кварталите си да работят за приобщаването на деца и възрастни?
- Ами намерете такъв и ми го покажете. Някои работят с хората от квартала, но никой не остава да живее там и да работи на място.
Извели ли сте някакви свои правила за работата с деца? Различни ли са те за децата от различните етнически групи?
- Да, непрекъснато се уча от децата. Но всички те искат да бъдат приласкани, уважавани и обичани.
Срещат ли се някъде усилията на НПО, на българското училище и на местната власт?
- Все още е трудно да се каже, че работим в единство, но се полагат усилия и се проявява съпричастност. Трябва да има не само разписани правила, но и контрол при изпълнението им. За да се постигне това, са необходими междуинституционална координация, сътрудничество и коректност.
Увеличава ли се или намалява в българското общество отрицателното отношение към ромите като цяло?
- Когато става дума за пари, страстите се разгарят.
Доколко проблемите на ромите са проблем на цялото българско общество? Преувеличено ли е твърдението, че ромският проблем е „бомба със закъснител”, която се очаква да избухне през следващите десетина години?
- Ромите са немалка част от нашето общество. Проблемите с тях днес, в бъдеще могат да станат неконтролируеми. Не е редно като щрауси да си забиваме главата в пясъка и да се правим, че „това не е мой проблем”.
Вече сме свидетели на какво ли не, включително етническия конфликт в Косово. Като страна - член на Европейския съюз, никой няма да си затвори очите пред нерешените ни проблеми с ромите. А те са факт. Нашите партньори засега са ни оставили да си ги решаваме. Ние като граждани носим отговорност за това.
Йорданка Раданчева