Неделен гост: Мария-Бойка Малинова за своя дядо Стефан Македонски и неговата паметна плоча в Сливен
Категория: Имена Посещения: 1063
Наследството, което получих от своите родители, а те от своите, беше документи и истории, разказвани вместо приказка. Героите в тях бяха родени под Сините камъни, в Жеравна или Ичера. Бяха отстоявали свой житейски път и можеха в неговия край да гледат всекиго в очите.
Започнах да подреждам семейния архив. Именно тогава, на път към Морето, спрях в родния град на моя дядо Стефан Македонски. От документи знаех, че през 1935 г. в град Сливен е открит официално паметника на Хаджията. Поканени са били много гости, сред тях е и той. Вечерта в залата на читалище „Зора“ е изнесен тържествен концерт, а след него гостите коментират колко е силно усещането отново да се върнеш при своите корени и то по такъв значим повод. Нужно е малко въображение да се усети, дори от разстояние, атмосферата създадена при откриването на паметника и от събирането на едно място на толкова земляци, пръснати от живота из цялата държава.
Застанала пред паметника на Хаджи Димитър, забелязах поставени отстрани три плочи с имената на Васил Гендов, на Мишо Тодоров и на Стефан Македонски. Поставянето им се оказа идея, замислена и реализирана с търпение от сливенския художник и скулптор Николай Султанов – за да не забравят младите поколения родените в града и техния обществен принос. Като принос на моя дядо е посочено „основоположник на българската оперета“.
Това не отговаря на историческите факти. Осъзнах, че всеки спрял да прочете чии са паметните плочи, ще запомни написаното. Надали ще го свери с точните факти. Лесно и неусетно прекрасната идея да се съхрани споменът за родените в Сливен и направеното за България, заради допуснатата неточност, компрометира стореното.
Стефан Македонски е оперен певец и артист и не е създател на българската оперета. Неговият творчески път е свързан със създаване и утвърждаване на Оперна дружба, превърната през 1921 г. в Народна опера. В началото на 20-ти век операта в България не е каквато е сега. Хората, които работят за нейното изграждане и приемане от обществото наред с Драмата, са наричани „оперни ентусиасти“. А за Сливен – „музикант къща не храни“. Самото изкуство се приема като несериозно занимание. Тази е причината младият Македонски, въпреки увлечението си по театъра и въпреки звучния глас наследен по майчина линия, да се насочи към военно-техническа кариера. Със стипендия от Военното министерство в София заминава да учи в Тула.
Жанрът „оперета“ се появява в България по-късно. За да спечели обществено внимание и одобрение, в главните роли се ангажират вече утвърдени оперни изпълнители. Така Стефан Македонски се появява на оперетната сцена. През 1948 г. оперетата е частна, нарича се Народна оперета и е изправена пред фалит. Търси финансова помощ от държавата, която обаче поставя условие – пълна реорганизация. Тя е възложена на Македонски, който освен оперен певец и артист, е утвърден сценичен режисьор и вокален педагог. Така се ражда Държавния музикален театър. След неочакваната му кончина през 1952 г., самата институция „музикален театър“ се свързва с неговото име.
Реалният живот, с всички свои превратности и обрати, обединява в едно цяло направеното от всеки от нас. И няма значение дали самият човек осъзнава своята лична отговорност или пък не.
Мария-Бойка МАЛИНОВА
–––––––––––––––––––––
Мария-Бойка МАЛИНОВА е внучка на Стефан Македонски. Нейната майка Нора е първото дете, родено в семейството на Елеонора и Стефан, след тяхната романтична свадба в Париж на Сена.
В писмо до „БАРАБАН“ г-жа Малинова дава и любопитни подробности около семейството на именития ни съгражданин. „Елеонора е изпратена в Париж от своята майка, която не посреща с възторг запознанството ѝ в София с младия и начеващ своята певческа и артистична кариера Стефан. Но Съдбата е предопределила друго. Стефан Македонски също заминава за Париж, изпратен там на специализация при проф. Решиьо. Те се срещат отново, за да не се разделят.
Любопитното, поне за мен от съвременна гледна точка е, че както майката на Елеонора, Мария Верембовска, не е във възторг от своя бъдещ зет, така и майката на Стефан, Кортеза от Гаджаловия род, не споделя особено задоволство. Така или иначе, Елеонора (родена зодия Лъв) и Стефан (роден зодия Овен) си подават ръка и остават партньори за цял живот, свързани от огнения елемент на своите слънчеви зодии.“