Овидий: Ако настъпят мрачни времена, ще бъдеш сам

baraban.bg

Овидий: Ако настъпят мрачни времена, ще бъдеш сам

   До тази мъдрост Овидий е достигнал чрез личния си опит. Съкрушен пристигнал в Томи (Tomis), днешната Кюстенджа или Констанца за румънците, в отдалечената от Рим Черноморска провинция Понт. Напъден от императора Октавиан Август по причини от морален характер, не съвсем ясно какви. Той, любимецът на жените (до 30-тата си годишнина успял да се ожени три пъти), станал знаменит с еротичната си поезия (пък на нас ни се внушаваше, че най-известното му произведение е „Метаморфози“), се оказал отделен от средата си и изоставен. Описвал тъгите и неволите си от суровия живот сред варвари, но и следващият император, Тиберий, не го съжалил. В Томи си и починал. И сега, стъпил на пиедестала си на площада, тъжно гледа към една пицария.

   Но пък ние, българите (предполагам и жителите на този някога български край) си държим на своето: Всяко зло – за добро. Едва ли такава би била и гледната точка на поета, но истината е, че ако някои от нас – в този все още затънтен откъм гледната точка на Рим район – са чували за Овидий, то е точно заради заточението му в Томи. За Вергилий и Хораций сещаме ли се?

  •    Публий Овидий Назон (43 година пр.н.е - 17 или 18 г. сл.н.е.) е един от тримата големи поети на латинската литература (наред с Вергилий и Хораций). Освен на поемата "Метаморфози", е автор на три големи сбирки с еротична поезия: "Героини", "Любовни елегии" и "Любовно изкуство". Други негови известни произведения са поемата "Фасти" и стихосбирките "Тъги" и "Писма от Понта". Има сведения, че е автор и на изгубената във времето трагедия "Медея". Поезията на Овидий оказва силно влияние върху европейското изкуство и литература и остава един от основните източници за класическата митология.

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version