Образ невъзможен...
Категория: Имена Посещения: 2775
Не че е съвсем сигурно, но като рождена дата на Георги Раковски е приет 2 (14) април 1821 г. Днес в неговия роден град Котел отбелязват 189 години от това паметно за България събитие. Паметно, защото без него, нямаше да ги има много от нещата, с които се гордеем.
Нека припомним: Съби Стойков Попович – Георги Сава Раковски е идеолог, стратег и организатор на българското националноосвободително движение, публицист, писател, историограф и етнограф; родственик на княз Стефан Богориди, племенник на Георги Мамарчев. Учи в Карлово при Райно Попович и в гръцката гимназия в Куручешме, Цариград. От началото на 40-те г. на XIX в., близо три десетилетия не само участва, но ръководи борбите за църковна и политическа свобода на българите. Като един от ръководителите на Браилския бунт (1842) е осъден на смърт, но тъй като имал гръцки паспорт, присъдата трябвало да бъде изпълнена в Гърция. Със съдействието на гръцки дейци е освободен и изпратен във Франция. След 1847 е в столицата на империята; участва в борбите за независима българска църква. По време на политическото раздвижване на българите във връзка с Кримската война Раковски изгражда (1853) “Тайно общество” – политическа организация, която да подготви българския народ за въстание. През лятото на 1853 г. организацията вече разполагала с 3600 българи, организирани в отреди и готови за действие. Преследван от Портата, е принуден да поеме пътя на политически емигрант и повече не се завръща в родината си. През 1856 е в Нови Сад (Австрия, дн. Сърбия) и развива публицистична дейност. Издава в. “Българска дневница”, обнародва “Предвестник горскаго пътника”, довършва поемата “Горски пътник”. По настояване на Високата порта е изгонен от Австрия и през Галац се озовава в Одеса (1858). Съставя своя първи План за освобождението на България (1858) – първата общонационална програма за освобождение на България. През 1860 е в Белград; издава в. “Дунавски лебед” (1860-1861) – първия печатен орган на българското революционно движение. Изработва нов “План за освобождението на България” (1861). Организира
Първа българска легия (1861-1862). Пътува (1863) до Атина, Цетина, Букурещ с цел обединяване на балканските християни срещу Османската империя. От края на 1863 г. се установява в Букурещ. Стреми се да сплоти най-изтъкнатите дейци на революционното течение сред българската емиграция и в края на 1866 г. създава нов ръководен орган на българското революционно движение – Върховно българско тайно гражданско началство (1867). Обосновава тактиката и идеологията на четническото движение в “Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето”. За по-добра организация на революционните сили съставя “Закон за българското народно въстание, по който ще се управлява българската народна войска”. Освен на “Горски пътник”, автор на “Показалец или ръководство…” (1859), “Няколко речи о Асеню първому…” (1860) “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” (1860), “Българските хайдути” (1867) и др. След две смъртни присъди, умира от туберкулоза в Букурещ на 9 октомври 1867 г.