Неделен гост
Категория: Имена Посещения: 3613
Проф. д-р Георги Лозанов, с шансовете, които ни дава
В последните дни Сливен беше домакин на конференция по сугестопедия. По-образованите българи са чували за сугестология и ако ги накараш да обяснят що за наука е тя, повечето се сещат за професор Лозанов и кой знае защо, по индукция, с името му изкача и т.н. „сънна метода” – мечтата на всеки ученик. Няма как, и аз съм чувала обяснения как учиш английски докато спиш, от грамофонната плоча или магнетофонната лента, която се върти до главата ти (аудиотехниката по времето, когато Георги Лозанов е обосновал метода си).
Сугестопедията е приложение на сугестологията в педагогиката, за обучение по нетравмиращ начин, чрез сугестия (внушение) – това вероятно е най-простото определение, което сега човек може да си състави, сърфирайки из Интернет. Методът наистина съществува, създаден през 60-те години на ХХ век от българския лекар Георги Лозанов. И не само това, той получава – тогава - признание в България (няма как, след като е признат в Съветския съюз). Но най-широко разпространение методиката получава в САЩ. През 1978 г. тя е призната официално от ЮНЕСКО и препоръчана за прилагане. Точно оттам, може би, идва и злощастието за науката, метода и техния автор в България. След посещението на представителите на ЮНЕСКО, проф. Лозанов е поставен и държан под домашен арест почти десет години - до 1989-та.
„Според сугестопедичната теория съществува ограничаваща социално и исторически изградена норма за нивото на човешката памет, бързината на автоматизирането и за „ мъката” от ученето. Ето защо една от най-важните задачи на сугестопедията е в значителна степен да освободи (да десугестира) обучаващите се от тази обществена сугестивна норма. Сугестопедията освобождава и стимулира не само паметта, а цялата личност – интересите, възприятията, интелектуалната активност, мотивацията, креативността; смекчава агресивните тенденции в характера, като оказва благоприятен психохигиенен, психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект.” (Уикипедиа)
Интересно наистина, защо в страна като България, където една четвърт от населението понастоящем е неграмотно (със сигурност, независимо какви са официалните данни), никой не се хваща за сугестопедията - българския принос в съвременната педагогика. Захванал се е отново, вече 84-годишният професор Лозанов. След десетгодишно прекъсване, чрез учредената наскоро фондация „Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева”, сугестопедичната система за чуждоезиково обучение и за обучение в четене, отново се практикува в малки групи в няколко български града. Един от тях е Сливен. „Сугестологията е наука за внушението, а сугестопедията е методика за обучение чрез внушение”, обяснява проф. Лозанов. Това явно е нещо съвсем различно от „набиването на обръчи” в понастоящем прилаганата обучителна система. По тази причина и средата, в която се осъществява обучението чрез сугестопедия, е твърде различна от познатата ни училищна среда. Малко са и преподавателите, защото те трябва да са минали специалния курс за усвояване на методиката при лицензиран преподавател.
„Нашият мозък е заключен, така да се каже… При езиковото обучение по сугестопедичната метода резултатите идват три-четири пъти по-бързо, при четенето – пет до десет пъти. Всичко това може да звучи бомбастично, но то е изпробвано”, казва самият проф. Лозанов. Ето какво още разказва той:
„Моята методика е създадена преди 40 години и просъществува досега. В първите 20 години разполагах със специално създаден научен институт в София. След това 10 години имах секция по сугестопедия в Софийския университет, после дейността ми се пренесе в Австрия и други страни.
Методиката мина през различни етапи на развитие. В първите години се стремях главно да документирам всичко, понеже знам, че това, което най-много интересува хората е не толкова, че методът е нетравмиращ, колкото, че е в пъти по-ефективен от обичайните методи на преподаване на знания. Да твърдиш, че ускоряваш възприемането на знания пет пъти, предизвиква подозрения, затова бе и огромната документация. Тя бе иззета тогава, когато трябваше, по някакви „държавни” съображения, да ме извадят от института.
Ние обучаваме малки деца да четат. Как ги обучаваме? Никак. Обучаваме ги без обучение. Те идват в стаята, предназначена за тях, за да се забавляват. Различното в обстановката на тази детска стая е, че по стените са накачени табла, в които под картинката е изписана съответната дума – под рисунката на мечка – „мечка”, под кучето – „куче”. Играейки в тази стая, след четири-пет дни детето почва да чете. Децата се обучават несъзнателно, без да мислят за това и да се натоварват. Но има седем закона, които трябва да се съблюдават при обучението: Любов, Свобода, Убеденост, Връзка цяло – част; Многократно увеличен материал за усвояване, Златно сечение, Изкуство и естетика.
Последният закон - за естетиката - е много важен. Според него сме организирали и нашето училище за деца в Сливен – всичко да бъде красиво и чисто. И ако това харесва на хората, то ще рефлектира в обществения живот. Както знаете, естетиката не е на много високо ниво в България. Знае се как е у нас. Българинът има нужда да се понасили… Ако естетиката започва в училището, тя по естествен начин ще навлезе и в обществения живот. Не очаквам това да стане веднага… Затова ние сме насочили усилията си към обучение на преподаватели. Това, което те правят в училище, ще излезе и извън училището… Непременно! Защото естетиката променя държането на децата – утрешните граждани.”
Йорданка РАДАНЧЕВА