Приключи археологическият сезон в Сливенско

baraban.bg

Приключи археологическият сезон в Сливенско

arhe   С четири проучени тракийски могили приключи археологическия сезон в Сливенско Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП). За трета поредна година археолозите от ТЕМП работят съвместно с Регионалния исторически музей в Сливен, тази година под научното ръководство на Диана Димитрова от Националния археологически институт. Проучването на тракийското наследство в региона е възможно благодарение на финансирането, осигурено от общината. Това е и основната причина за постигнатата договореност всички находки да остават в притежание на сливенския музей.

    „Иманярска интервенция на могили между село Чинтулово и кв. „Речица” на Сливен наложиха спешно да се иска разрешението на НАИМ за аварийно-спасителни разкопки на две могили в този район”, каза директорът на музея Георги Кюпчуков. В по-голямата могила, висока 4,5 м, археолозите са заварили иманярски тунел, започващ от повърността на могилата от юг, преминаващ през средата й, преминаващ включително и през скала. Че инвазията е скорошна, говори намереното светещо фенерче. Иманярите обаче са минали над каменно съоръжение – стена от четири-пет обработени камъка, на 50 см над околния терен, вероятно останки от зидан гроб, разрушен още през античността, тъй като в целия насип са открити каменните блокове от варовик и бигор, смята Диана Димитрова. В насипа е намерена купичка със столче от т.н. сива тракийска керамика, която датира гроба в ІV в. пр. н. е. Съседната могила, дълги години риголвана и засадена с бадемови дървета, останала едва на 80 см над околния терен, се оказа по благодатна за археолозите. Каменното струпване в нея  покрива голяма гробна яма с погребение чрез трупополагане. Глинена амфора, три чернофирнисови кантароса, 4 глинени лекита, дават датировка ІІІ четвърт от ІV в. пр.н.е. Има и други предмети, сред които едно златно мънисто. Тези две могили с богати гробове, принадлежащи на хора от аристокрацията, са от класическата тракийска епоха V – ІV в., когато е разцвета на Одриската държава и потвърждават тезата, че долината на Тунджа, включително до големия завой на реката, е бил исконна територия на Одриската династия, обясни Диана Димитрова. С това още веднъж се доказва теорията на дългогодишния ръководител на ТЕМП д-р Георги Китов, че Долината на тракийските царе е включвала и района на днешния  Сливен.

   Първите две проучени от експедицията могили са край селата Трапоклово и Крушаре. Те са от римската епоха – ІІ четвърт и средата на ІІ в. след Хр., с вероятност единият да е по-ранен. „Откритите гробове говорят, че през римската епоха местната тракийската династия е останала достатъчно силна, за да може да си позволи да практикува своите обредни практики и ритуали и да погребва знатните си мъртъвци според тях. Гробът от Китова могила край Крушаре с голяма сигурност може да се определи като женски, което означава, че погребаната е била с изключителен ранг. В това погребение бяха открити златен венец, три златни пръстена, златни огърлица, обеци и други предмети. Паметта за погребаната очевидно се е запазила дълго, за което говори поставената на 2,5 м над гроба мраморна релефна плочка с две женски изображения, като иконография поне 50 – 60 г. по-късна, след което могилният насип е бил донатрупан с още 2,5 м”, е мнението на археолозите.

   Обновената експозиция на Сливенския музей, допълнена с новите находки, ще бъде представена за празника на града през октомври.

Йорданка Раданчева  

baraban.bg ©

Top Desktop version