Неделен гост
Категория: Култура Посещения: 2355
Юлия Фабени и Йозеф Шаркани за Виктор Вазарели
Изложба на родения в Унгария известен художник Виктор Вазарели (1906‑1997), е експонирана в Сливен. Тя е в рамките на културното сътрудничество между Сливен и Печ, който град тази година е един от трите, обявени за Европейска столица на културата. В побратимения с него още в социалистическо време Сливен, са показани 57 платна, които са от личната колекция на автора и се съхраняват в музея в Печ, родния град на художника.
За откриването на изложбата в сливенската галерия „Сирак Скитник” имаше многобройна унгарска делегация. Двама от гостите - Юлия Фабени, директор на управлението на музеите в област Бараня и кураторът на изложбата Йозеф Шаркани, разказват за творчеството на Виктор Вазарели и неговото място в развитието на унгарската и на световната култура.
Юлия Фабени: Виктор Вазарели е емблематична фигура за Печ. Изумителният шанс сливенци да видят изложбата първи е, че сградата, в която тя се помещава, се ремонтира и има възможност тази сбирка да бъде откъсната за толкова време. В съзнанието на хората, които се занимават с изобразително изкуство, Вазарели присъства като майстор на оп-арта. Сега, 40 години след създаването му, говорим за това течение в изкуството като за един от основните камъни, върху които се изгради дигиталното изкуство. Смятаме, че това мощно дигитализиране на съзнанието в началото на ХХІ век, е най-подходящия момент да се върнем към Вазарели, за 
да продължим оттам, откъдето той е спрял.
Йозеф Шаркани: Вазарели е роден през 1906 г., а музеят му в Печ е открит 70 години по-късно. В нашата сбирка имаме 400 негови творби, които представляват ценност и поради факта, че художникът ги е подбрал лично, за да ги подари на родния си град. Те представят цялото негово творчество към момента на предаването им. Вазарели се е старал да представи всичките стилове, през които е минал, като от всеки стил да има по нещо, което не само да го представя, но и да бъде стойностно, от негова гледна точка. Затова и нашата сбирка има такава уникална стойност. Мога да твърдя, че тя е световно уникална, няма друга подобна. Един от най-стойностните елементи в изложбата, показана в Сливен, са зебрите, които са създадени през 30-те години на миналия век, резултат на повлияването на автора от пребиваването му в група Баухаус. От първоначалната творба са създадени килими и тук е донесен един килим от серията „Зебри”.
Юлия Фабени: За Вазарели трябва да се знае, че неговото творчество е повлияло както модните тенденции в облеклото, създаването на новите десени в платовете, така и създаването на новите декоративни архитектурни концепции на т.н. цветни градове. И въпреки това, той си остава художник. Препоръчвам ви да видите изложбата и ще разберете за какво говоря.
Йозеф Шаркани: Вие можете да прецените какво значи в годините на т.н. зрял социализъм – 1976 г., да се открие в социалистическа Унгария музей на голям западен художник (Вазарели напуска Унгария през 1930 г. и отива да живее и твори в Париж). Можете да си представите какво влияние имаше това върху тогавашната ни интелигенция, върху всички интелектуалци в този регион, не само в нашата страна. Тези абстрактни творби въобще не можеха да бъдат вместени в социалистическите реалистични тенденции. Нека кажа, че преди да открием музея, още в 1968 г., Вазарели е подарил на град Печ 42 свои графики. През 1969 г. те бяха показани във всички градове на област Бараня – в Печ, Мохач и други градове и изложбата имаше неописуем успех. Тези 42 графики произведоха фурор сред колегите, които се занимаваха с изкуство. Върху техния творчески процес и мислене по-нататък Вазарели оказа неимоверно голямо влияние. Художници, архитекти, музейни реставратори, които се запознаха с тази малка по обем, но огромна по значимост материя, започнаха с друг усет и чувствителност да гледат на обкръжаващия свят. Тези графики всъщност бяха не оригинали, а сериграфии, но може да се каже, че те създадоха школа, течение – студио Баухаус в Печ, което събираше художниците, почнали да творят по нов начин. Самата технологията на размножаване чрез техниката на сериграфията, стана известна в Унгария благодарение творбите на Вазарели, които дойдоха мултиплицирани по този начин. Именно чрез Вазарели техниката стана известна в нашата половина от Европа.
Подчертавам, че абстрактното изкуство беше добре прието, независимо от идеологическите различия и начина на мислене между него и нас тогава. Основното в творчеството на Вазарели е създаването на илюзия, игривостта с линиите, цветовете и петната, които създават усещането за една друга реалност. Много хора смятат, че Вазарели е студен, инженерен тип художник, който изгражда произведенията си от геометрични елементи. Това отчасти е вярно, но анализирайки творбите, можем да стигнем до извода, че той не само „играе”, но и създава. Ако се върнем при зебрите, ще видим, че той създава мрежа от линии, които изграждат композицията. С едни най-обикновени начупени линии създава усещане за пластика, за обем. Тази визуална измама се разширява в неговото творчество и през 50-те и 60-те години той добавя цвят – студени, топли цветове, сенки и полусенки, светли и тъмни петна. Двуизмерната игра с линии почва да се превръща в триизмерна игра на геометрични фигури – триъгълници, кръгове. Почва да играе с кръга, като го завърта в пространството и създава не само елипса, но от двуизмерен компонент – и триизмерно усещане. Същото прави и като завърта квадрата, за да получи ромб. Именно откривайки тази игра с геометричните елементи, зрителите могат да разберат как се създава илюзията – да наблюдаваш двуизмерно изображение, което изведнъж почва да се разширява към теб. Другото интересно нещо е, че с отделните линии и светлините той създава усещането за кинетичност (движение). Това творчество може да бъде съпоставено както с компютърната технология, така и с морзовата азбука. Както тя е една бинарна система, която редувайки черти и точки, съставя текст, така и Вазарели редувайки чертите, създава обем. Ако говорим за схемата на Вазарели – той хвана един триъгълник (или един кръг) и от него направи творчество
Юлия Фабени: Ако погледнем отново назад, към времето на създаване на музея, нека кажем, че социалистическата държава имаше нужда от такива „зрънца”, защото когато изнасяхме изкуство към Съветския съюз или друга социалистическа държава, социалистическият реализъм вървеше, но когато искахме да правим изложба във Венеция или Мюнхен, пращахме Вазарели.
Изложбата на Виктор Вазарели ще бъде експонирана в Сливен до 5 март.