Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Храмът на Кибела, МК, НИПК (само на ужким) и Борис Кушев (задочно)

hram_na_Kibela

 

Храмът на Кибела, яко застъпен от хотел

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Открит е случайно, при изкопни работи за строежа на хотел, в т.н. „кремълска”, т.е. вътрешнокрепостна част на някогашния Дионисополис, днешен Балчик. Единственият открит досега храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените в него надписи и мраморна пластика са най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани в неин храм. Изследването им сочи, че храмът е функционирал без прекъсване от построяването си през 280-260 г. пр.н.е., до края на ІV в. след Хр. – т.е. към 700 години. През 544-545 г. земетресение предизвиква цунами и след като вълната се отдръпва, храмът остава затрупан от свлачището от хълма над него и почти изцяло запазен. През април 2007 г. е унищожен за часове.

 

   Фригийската богиня Кибела, майката на боговете, наричат още Майката земя, Великата майка. Култът към нея е възприет официално в Римската империя в 204 г. пр.н.е.

  

   Съсед от близкия жилищен блок се обадил за изнасянето с камиони от строителите на  колони, капители, фризове и друга каменна пластика. С помощта на полицията, археолозите успели да спрат багерите, разказа в предаване по bTV Радостина Енчева, директор на музея в Балчик. На строителите било представено писмо от Националния институт за паметници на културата (НИПК), че строежът следва да спре. Въпреки това, втората плоча на хотела била залята от 8 до 9 ч. вечерта на 8 май 2007. Радостина Енчева си спомня датата, защото това била обявената „Нощ на музеите”. Смях...

   Оказва се, че собственик на терена е ромът Борис Кушев, който живее в Полша, но фактически всички знаят, че собственик е „едно ООД”, както казва кметът на Балчик Николай Ангелов. Преките вандали са строителите, които бързали да си изпълнят договора, но ако има санкции, казват компетентните органи, те трябва да са за собственика. Въпреки това, общината започнала преговори с него за продажба на имота, но Кушев поискал непосилната цена от 1 000 евро на квадрат. Теренът е 680 кв. м. Нещо повече - въодушевен от интереса, той пуска терена си за продажба в агенция за недвижими имоти. Към офертата има бурен интерес от цял свят, включително от богати българи в чужбина. Атракцията си е атракция, независимо че северната и западната стени на храма са разрушени и хотелът е стъпил върху тази част от античната сграда. Защо пък да не го продадем на някой от тези кандидати, след като три години този супер интересен от всяка гледна точка обект е оставен на грижите единствено на община Балчик (по-точно на един-двама музейни работници, които да изнасят борбата с институции като Министерството на културата и НИПК, създадени за да им служат)?  Понастоящем спасената част от храма служи за да поема отточните води след всеки дъжд от амфитеатрално разположените западно от нея къщи и стрьмни улици на Балчик.

   Министерството на културата си взема храма на Кибела, възвестиха медии тези дни. Укрепителни работи ще започнат до месец, обещал заместник министърът на културата Тодор Чобанов. "Ще поставим навес, със или без съгласието на собственика на терена", са неговите думи. По-обнадеждаващото е, че държавата щяла да започне процедури за отчуждаване на имота. Аплодисменти... Оценката на терена щяла да бъде готова до няколко месеца... След като за най-значимата находка от последните години в България са необходими такива срокове, представете си как работи държавната машина. (Да не говорим за институцията НИПК, която съществува само за да плаши археолозите да не би някаква документация да влезе в нея и да потъне за следващите поне 10 години.)

 

   По принцип в изграждането на храмовете има приемственост, защото от най-древни времена хората са имали усещане за това къде свещената сграда следва да бъде издигната, търсили са и са откривали енергийно заредените места. Щом някъде има основи на стар храм, значи мястото не е случайно.  Само ние сме случайни на мястото...

 

Йорданка Раданчева  

baraban.bg ©

Top Desktop version