Неделен гост: Интересните места около нас... Кадемли Баба Теке
Категория: Маршрути Посещения: 765
Намира се на Светиилийските възвишения, между новозагорските села Омарчево (по-скоро Графитово, което обаче от 2014 г. е само махала на Омарчево) и Сокол. Върхът се казва Свети Илия (Ада тепе) и e висок едва 380 метра, с черен път догоре, възможен за изкачване с кола, но по-приятен пеша.
През ХV век тук бил изграден манастир (теке), в който по-късно е погребан Муса Чобан, известен и като Кадемли баба султан – ислямски светец, изповядващ бекташизма. Смята се, че той е един от първите хора с идеята за помирение между религиите и на това място обучавал както християнски, така и мюсюлмански духовници.
Тюрбето (гробницата) се намира на върха. Предполага се, че е построено в средата на 16 век. Сградата, облицована с мрамор, представлява седемстенна призма с ширина на страната 3,60 метра и височина 7,50 метра, с квадратно преддверие. Около тюрбето е имало и други култови сгради, включително имарет (благотворително заведение, в което се раздава безплатна храна), разположен на 30 метра източно от него.
Иначе върхът Свети Илия е обитаван в продължение на хилядолетия. Следи от човешка дейност има от ранната желязна епоха, през Античността и Средновековието – на това място са съграждани тракийско светилище, късноримска, византийска и средновековна крепост, вероятно стражева. Под южния склон има кладенец (извор, аязмо) със сладка студена вода – така пише в доста описания, но не го видях. Разказва се също, че преди Османското нашествие е имало и малка църква, носеща името на св. Илия. Така че на това място са съчетани елементи от езическата, християнската и ислямската култура и в близкото минало около текето са ставали събори, най-големи на Илинден.
Според Уикипедия, има сведения, че в началото на XVII век османските власти обявяват текето за еретично и забраняват използването му, но едва ли е така, след като то е подробно описано от османския пътешественик, пътеписец, поет и историк, Евлия Челеби, който го е посетил някъде в средата на XVII век. Той потеглил от Цариград с трима слуги и трима стари приятели, и ето какво разказва за него (с малко предисловие):
„Бяхме гости у Деде Мехмед Герай султан, син на Бехадър Герай хан. След като ни оказа своята щедрост, вървяхме един час и стигнахме пътната станция на село Йеникьой (днес с. Крумово, Ямболско). Там гостувахме у Селим Герай султан, чието великодушие видяхме. Оттам минахме града Енидже (Нова Загора) и като вървяхме два часа по посоката към Мека, достигнахме.
Пътната станция на текето Кадемли баба султан
Той бил от цариградския орден на бекташиите и лично бил един високооценяван праведник. Погребан е под едно превъзходно високо оловно кубе. По главната стена на текето по повод на различни кончини са написани красиво множество коранични стихове, а на преградите-парапети — предания. На стената на главното блаженство има един стих от преславните стихове на божието слово. На четвъртата страна има повече от сто вида свещници, кандила, кадилници и канделабри. Понеже обичаният покойник бил овчар и обичал да свири на кавал, над главата му има два тръстикови кавала и стоят два чифта цървули. Този обичан покойник бил погребан от Гази Михал бей по времето на Гази Худавендигяр. Кубето, сградата за безплатни благодеяния, камъните, складовете, летните и зимни площади, параклиса, оборите — всичко било [строено] от Гази Михал. Това е голяма гробница, от която подават глави три свода. Тя е на високо гористо място, та височината на върха ѝ осветява света. Това е едно високо място за разходки. В текето могат да отседнат и заминат 100 — 200 конника, а може да окаже пълно гостоприемство на 80 бедняци. Кухнята, голяма като Кейкавусова, оказва ценна милостиня на всички идващи и отиващи и е отворена постоянно.“
Разбира се, оловният купол и другите описани неща отдавна ги няма. Сега над кубето има кръст, в поруганата зала има няколко икони, а ако гробът на светеца, очертан в центъра ѝ действително е там, то костите му отдавна са разбутани от иманяри.
И за да не си представяте Евлията (свят мъж в исляма), на когото основно дължим знанията си за българските земи през XVII век, като някой си благообразен белобрад старец, ето още един абзац от продължаващото му описание:
„Оттам — отново на път! За три часа минахме селата Коджа Мурадлий (днес с. Еленово) и Кара гьозли (погрешно написано вм. Кара кюрт, днес с. Прохорово) и стигнахме в пътната станция на село Каяджик (с. Скалица, Ямолско), където бяхме гости на неверника Петко. След като му изпотрошихме кръстовете и другите глупости, минахме през селата Манастири (става дума за селата Голям манастир и Малък манастир, Ямболско), Талашманлий (с. Генерал Тошево, Ямболско), Каялий [Каялъ дере, сега Каменна река), Наувер дере... и за четири часа стигнахме
Пътната станция на втората столица великия град Одрин“. ((Евлия Челеби, „Пътепис“, превод от османотурски Страшимир Димитров)
Такива ми ти работи и ще спра дотук, защото вече омръзнах на себе си да поучавам, как в други държави подобни места са туристически дестинации. Ние ги имаме със стотици и повечето са срам за нацията (доколкото я има, все още).
А есента на това място е прекрасна, денят беше чудесен и дано сме прихванали кадем от светеца, че имаме нужда.
Йорданка Раданчева