Неделен гост: Египет – държавата, която вегетира върху руини
Категория: Маршрути Посещения: 864
И други държави разчитат на туризма като основно приходно перо, но в Египет това като че ли е най-очевидно. Доколкото разбрах, имало десет захарни фабрики, сигурно има и памучни. Само че по-качествената египетска тръстика, както разказват запознати, се изнасяла, за да се внесе бразилска за местните. Изнасял се и качественият египетски памук и памучни произведения, за да се осигури евтин внос за стомилионното население. В преобладаващата си част хората са много бедни и трябва да се държат под контрол (ромските махали в нашите села биха минали за луксозни квартали, сравнени с египетските села). И затова седемдесет процента от мъжкото население са военни или полицаи. Не знам как биха воювали, но пък в държавата си са навсякъде – на малки разстояния по пътищата, на входа и изхода на селищата, по улиците, пред ресторанти, хотели, с автомати, пистолети и военна техника. Но поне половината от тези държавни служители като че ли са заети в туризма. Всеки туристически автобус изчаква разрешение за да потегли нанякъде, придружаван от една, че и от две полицейски коли. С всяка туристическа група се движи военен или полицай (не разбрах точно). Това може би е и начин част от издръжката на тези хора да поемат туроператорите. Но пък, слава Богу, скоро за атентат в Египет не се е чувало и дано не се чуе, защото световният турист масово се е засилил натам – едно да си отдъхне малко от ковид-мерките, друго, че цените са поносими и за масовия потребител.
Покрай туриста се изхранва и цивилната част от населението (поне такова е впечатлението от видимата за пришълеца част на живота) – многобройните администратори, камериери, сервитьори, готвачи, шофьори, лодкари, разносвачи на багаж и прочее многолюден персонал, естествено, са само мъже (но едва ли само това е причината за пропуските по чистотата и поддръжката в петзвездните хотели). А освен основната си служба, всеки от тях е и търговец – момчето, което привързва кораба към кея, в същото време размахва към туристите шалове и всякакви шарени пещемали, това, което носи куфара, ти предлага и таксѝ, към многобройните круизни кораби по Нил винаги се прикачат лодки и ловко хвърлят стоката си чак до най-горната палуба, гидовете (които явно също са част от системата), току водят групата си в „най-добрата“ работилница за алабастрови изделия, ароматни масла и какво ли не. На туристите им се налага да удържат на атаките на стотици търговци от пазарите покрай всеки туристически обект – и малцина успяват. На туриста се гледа като на ходеща касичка с пари и истината е, че попаднал в тази добре смазана работеща машина, той прилежно си изпълнява предназначението – вездесъщият долар е задължителен за всяка дребна услуга, дори и за усмивка. А египтяните умеят да се усмихват. Приветливи, добронамерени, готови да те обгрижват и обслужват къде на английски, къде на руски, че и на български. И туристът върви – в две разминаващи се колони от по петима-шестима в редица, покрай всеки по-внушителен древен монумент, каквито древните египтяни са се постарали да оставят.
Е – Египет си е приключение.
Йорданка Раданчева