Категория: Маршрути Посещения: 350
От държавите, които съм посетила, като че ли най ми харесва Словения. Малка спретната държавица, безкрайно чиста и крайно зелена. Не е много популярна у нас като туристическа дестинация, въпреки че поне в столицата Любляна туристите се тълпят. Засега не са успели да я развалят, сигурно няма и да успеят, защото тук хората (и управниците) явно знаят какво правят. Вероятно се дължи и на немско-австрийското влияние, но пък липсата на дългогодишен държавнически опит очевидно не се отразява на умението на местните да си подредят държавата (от първото държавно образувание на словенците през VII век до 1991 г., когато излизат от състава на Югославия, повече от 1200 години, те нямат самостоятелна държава). На мен лично най ми хареса политиката им по отношение на безработните (когато ги е имало) – социални помощи не се дават. Парите отиват при работодателите, които осигуряват работни места.
Днес Словения е най-богата от страните, които през 1990-те преминават от планова към пазарна икономика. Почти се е изравнила по брутен вътрешен продукт със старите икономики в Европейския съюз и казват, че много българи вече работят там. Предимство вероятно е и това, че езикът на словенците, надписите по улиците (макар и на латиница), са си съвсем разбираеми за нас.
Столицата Любляна, достолепна и същевременно уютна с италианско-австрийската си архитектура, е пълна с дракони – по мостове, по сгради, по витрините като плюшени, гумени, пластмасови и пр. сувенири. Легендата, която се разказва на туристите е за Язон, който тук убил дракон – на отиване ли, на връщане ли, в експедицията си за Златното руно аргонавтите били минали оттук. Хич не ми е ясно защо ще да са се отклонили толкоз по пътя за Колхида (днешна Западна Грузия и Източна Турция), но хората умеят да създават легенди и да си ги експлоатират.
Йорданка Раданчева