Възможен маршрут: крепостта със забития в нея ветропарк
Категория: Маршрути Посещения: 308
Тя не е много известна сред сливенци, а дори и сред по-младото население на близкото село Бяла. Беленската крепост е на около три километра от селото в посока Гавраилово, току под ветрогенераторите на върха. В Регистъра на паметниците на културата е отбелязана като архитектурно-строителен обект от античността и средновековието с местно значение. Надморската височина е 816 м, но пък видимостта във всички посоки е отлична. Впрочем, навремето археологът Петър Бънов я е описал накратко в статията си „Предримски крепости в Сливенския Балкан (сб. „100 години музейно дело Сливен“, 1978):
"Тракийска и средновековна крепост Градище / Мечата дупка се намира на 2.96 km западно по права линия от центъра на село Бяла. Изградена е на крайния западен връх на рид от Стара планина. Върхът е с конусообразна форма, със стръмни, високи склонове от север, запад и юг. От изток се свързва с останалата част от масива чрез тясна седловина. Той доминира над околността. От него се открива широк обзор във всички посоки. Възвишението е обградено от реки. От север и северозапад е Беленска река. От юг и югозапад е реката Кара дере, която на запад от възвишението се влива в Беленска река. Крепостта е с елипсовидна форма с двойна крепостна стена. Крепостните стени са изградени от ломени камъни без спойка. В момента се проследяват под насип. Вътрешната крепост е с размери 200х210 m, а външната 300х280 m. На самия връх е възможно да има още един зид, който да обгражда пространство от 50х40 m. Крепостта е изградена на ключово място. Тя осъществява контрол над всички пътища в долината. На рида на който е построена, минава стар път.”
Не че нещо, ама се сещам за големия врясък преди месеци по повод поставянето на пилона за българското знаме на обширната поляна край Роженския проход. Пилоните за ветрогенераторите са доста по-масивни и са забити къде в зидовете, къде край зидовете на някогашното крепостно съоръжение. Когато е давано разрешението за ветропарк „Бяла“, няма как да се е минало без оценка за въздействието върху околната среда, включително за засягането на обекти на културното наследство. Нейсе, наясно съм, че съответната културна институция не е възразила, дори да са я питали, а в крайна сметка изграждането на ветропарка можеше да донесе нов живот и за крепостта. Нали фирмите следва да носят и някаква социална отговорност – можело е общинското ръководство да поиска от инвеститора поне наличните зидове да се поочертаят, да се позапазят (щото сега никой не може да каже колко от крепостните камъни са влезли в постаментите на генераторите). И тогава този културен обект можеше да е и туристически, като изключение от многото ни културни обекти, които не знаем къде са. Някой ще възрази че няма как, тъй като на същото място има и подземен секретен обект на военните. Ама колко да е секретен, като поне за него знаят всички.
Йорданка Раданчева
P.S.: Някои от по-възрастните журналисти сигурно си спомнят след първите ветрогенератори колко още приказки изприказвахме и изписахме как във ветропарк „Бяла" японци ще вложат 200 млн. евро и там ще се завъртят още 60 перки. Това беше през 2009 г., а през 2010-та МОСВ отмени разрешението, дадено от РИОСВ-Стара Загора точно заради липсата на Оценка за въздействие върху околната среда и Оценка за съвместимост. А и самите японци сигурно не са настоявали, след като са видяли какво се случи с дарението им за ремонта на фтизиатричното отделение в тогавашната все още болница за белодробни заболявания в Сливен. После, през 2018 г. фирмите „Уинд енерджи`2007” и „Уинд енерджи`2008“ препотвърдиха намерение да разширяват парка и пр. и пр., но това вече е друга тема. Споменавам го само защото от грешките си трябва да се учим.