Моята уникална дестинация
Категория: Маршрути Посещения: 2498
В романа си „Землемория” Урсула Ле Гуин описва как селяните от планинския остров Гонт прекарват следобедите си. Те стоят на пейка пред селската кръчма високо горе, в планинското си село и се развличат, наблюдавайки корабите, които пристигат или отплават от пристанището долу, в големия град. В ясния слънчев ден те се виждат като на длан – платната им, хората, които щъкат по тях, пенестите вълни, които ги отпращат. После планинските пастири откарват стадата си към върха.
Никой от тези хора обаче не е слизал до морето и не е топвал краката си в морската вода. Вижда ви се невероятно? А нима повечето от нас не прекарват живота си така? Огледайте се - половината от хората във вашия град минават всеки ден по главната улица, но никога през живота си не са влизали в градския музей или в художествената галерия. Имам приятели, които живеят до ромското гето, но никога не са минавали отвъд оградата му, за да навлязат в паралелната реалност. (Впрочем паралелни светове в България има поне няколко, но това е тема извън географията.) Имам приятели, които са обходили света, видели са най-отдалечени от нас кътчета на планетата, дивили са се пред някой камък в Гърция или пред статуя в Индия, но не са видели аязмото край родния си град и стенописите в църквата, покрай която са отивали на училище. Не е необходимо да си богат, за да си пътешественик – невидяното от теб може да е на съседната улица. Очакваме извървяните от вас маршрути – близки като разстояние или много далечни, в страната или в чужбина, към място никому неизвестно или пък много известно, но видяно от неосветената му страна, или към някой човек – защо не и към себе си?
БАРАБАН