Водата, ах, водата... докога?
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 1417
След като водата в България става все по скъпа, но все по-оскъдна и много български градове и села живеят с недоимъка ѝ, какво е положението в Сливен, се опитва да изясни сдружението „Активен гражданин“. Този въпрос бе основният, разискван на поредното събрание.
В град Сливен отдавна вече не помним режим на водата и това се дължи на далновидна политика на минали градски и окръжни управи. В селата и други градове на областта обаче не е така, а както запознати твърдят, в скоро време кризата може да почука и на вратите на областния център. От събраните данни и информация, получена от съответните отговорни институции, ето каква картина горе-долу се очерта на това събрание...
Идват 130 милиона за водопроводната система
Председателят на сдружението инж. Георги Божев, регионалният председател на КНСБ Тодор Иванов, както и други хора от ръководството на сдружението и на синдикатите, се срещали с областния управител, с министър Десислава Танева, с кмета на Община Сливен, с управителя на ВиК Севдалин Рашев, с депутати и други отговорни фактори, само с екоминистъра, който се появи и в Сливенско, не успяли. И да бяха, неговият отговор на въпросите, които му се задават напоследък, е, общо взето, един: „Не съм Господ!“ Другите отговорни фактори обаче, ги успокоили: В момента едни 130 млн. лева се дават за подобряване на водопроводната система, като една част от тях ще идат за квартал Речица, други за Сливен. Фирмите-изпълнителки дори били избрани. ВиК-Сливен няма пари да обслужи този голям паричен поток, но затова пък до дни се очаква да получи заем от 10-12 милиона, за да погаси дългове към „Басейнова дирекция“ и да даде заплати на работниците си, които не били виждали лев от месеци, че да може да почне да борави с голямата сума, т.е. 130-те милиона. Дето викаше едно време тукашната председателка на Българо-съветската дружба, „не вълнуйтесь, не страхуйтесь“, работата е свършена.
Събранието бе информирано какво още са казали отговорните фактори по време на споменатите срещи. Както се сещате и както имаме основание да подозираме, може би действителното състояние не е точно такова, но с тази информация разполагаме, както и с наблюденията на някои от присъстващите.
Към момента Сливен се снабдява само с помпажна вода.
Запознатите с язовирното дело участници в събранието на „Активен гражданин“ казаха, че ако сега в язовир „Асеновец“ има 10 млн. кубични метра вода, то 6 млн. от тях е тинята. Което значи, че ако се пусне оттам вода, няма да ни хареса. (Да не забравяме, че водата от язовира не се води питейна, а условно чиста. И тука за пречиствателната станция няма да отваряме дума, че ако трябва да изброим всичките ѝ перипетии и всички обещания...)
Водата от помпите край Тунджа също вече е под въпрос. За да има достатъчно подпочвена вода, по руслото на реката по график следвало от язовир „Жребчево“ месечно да изтичат 5 млн. кубика вода. Когато това не става, почвата засъхва, помпите работят на сухо, потреблението на ток се увеличава, съответно разходите на ВиК, съответно нашите сметки...
Като стана въпрос за сметките...
Ако ВиК успее да си събере дължимите според тарифата пари за водата, цената ѝ може да падне наполовина, каза председателят на КНСБ Тодор Иванов. Годишно недоборите само от квартал „Надежда“ били около 5 млн. лева. А по селата някои кметове (бяха посочени конкретни имена, но тук няма да ги споменавам) директно казвали на избирателите си да не плащат вода. Друг спомена, че половината от едно село, станало известно с крадливите си жители, се водоснабдявало чрез „байпаси“ – това са онези хващания преди водомера. Някои „бизнесмени“, пребивавали в местната власт, чрез такова байпасно устройство водоснабдявали цялото си предприятие... Всичко това се знае от гражданите, но явно се толерира от ръководството на ВиК.
На споменатата по-горе среща с отговорните фактори Севдалин Рашев си направил устата за ново увеличение на водата, но му възразили, че идват избори.
Колко самият управител може да си прави сметката, не станало въпрос, но според някои запознати с работата му, не може. „Едно време, когато освен на населението, подавахме условно чиста вода и на много и големи предприятия, във ВиК работеха 360 човека – каза бившия директор на предприятието Васил Димитров. – Сега са 550, като голямата част от тях са администрация. Ще ви кажа и защо се е стигнало до това раздуване... Защото Рашев не може да откаже като му вдигнат телефона и кажат: Г-н Рашев, назначи тоз човек, той е наш.“ Ако не го назначи, си отива. И къде да го назначи? В администрацията...“
Това раздуване по принципа „наш човек“, разбира се, води до по-големи проблеми: Първо, ВиК е тотално лишено от специалисти и Второ, както информираха синдикалистите, от месец март работниците на ВиК били преназначени на 4-часов трудов договор, отгоре на което, както по-горе споменах, не си получавали и тези половинки заплати. А дали ВиК е можело да избегне фактическия си фалит, в който е в момента, ако ръководството му не е пилеело с широка ръка във всичките години, в които 90 процента от питейната ни вода беше от язовир „Асеновец“ и ние, гражданите, плащахме тази гравитачната вода като помпажна, е въпрос за ниво министри или поне заместник-министри.
Какво още казаха гражданите ...
Е, поне тези от тях, които бяха на събранието и които мнозина иронично наричат „активните“, може би за да ги отличат от пасивните, които смятат, че нищо не зависи от нас.
Та активните граждани смятат, че 130-те милиона няма да решат въпроса с водата в Сливен и не са така ентусиазирани от пристигането им, както фирмите-изпълнителки. Защо? Голямата част от тези пари би следвало да оправят водопреносната система в квартал Речица, което сигурно е добре, стига да стане качествено, а не както е практиката. Другата част щяла да иде за допълнително подсигуряване връзката между язовир „Асеновец“ и града, която, смятат запознати, не е най-критичната. Досега тя е аварирала само два пъти. А пък загубите на вода от водопреносната мрежа на ВиК-Сливен след всичките проекти, разкопки и пр., е над 80 процента. „Около 80% са загубите на вода в общините от област Сливен, сочи Регионалното прединвестиционно проучване за ВиК-Сливен“, както през 2017 г. информираха медии.
Граждани, които са работили на язовир „Жребчево“, казаха, че министър Емил Димитров лъже или него са го излъгали, че язовирът бил празен от 15 години. През 2008 г. язовирът е прелял и трябвало да се вземат спешни мерки срещу това. По-натам е известно: освен съществуващия язовир „Жребчево“, през 2009 г. бе открит ВЕЦ „Караново“, и понеже работата „на тези другарчета им се услади“, казаха гражданите, през 2015 г. заработи двойно по-големият ВЕЦ „Събрано“. Два ВЕЦ-а работят и на свързания със системата язовир „Копринка“. Водата се пуска през ВЕЦ-овете и част от нея отива за напояване, другата – към Раднево и Маришките централи, още по-голяма част се губи заради разбитите съоръжения в системата. Но губи се не губи, пълен-празен язовир, определеното количество според споразумението с Република Турция, трябва да стигне до границата. (И като се казва за напояване, нека се има предвид, че преди години системата е напоявала 600 000 дка земя, а сега – 45-50 000.)
Какво може да подобри положението?
Каквото и да си говорят гражданите, има изпълнителна власт, която следва да вземе мерките за подобряване на положението.
Събранието избра комисия от компетентни хора, за да обобщи всичко казано и да предложи мерките, които биха спомогнали за подобряване на настоящото състояние. Тези предложения ще бъдат изпратени до общинските кметове, областния управител и поне три министерства, които имат отношение към проблема. Но това, което се разбра още в разискването на темата и което сигурно ще бъде предложено и от комисията е:
* Следва да се получи информация от общинското и областното ръководство има ли досега документи – писма, предложения, запитвания, молби и пр. от тяхна страна до съответните министерства и правителството за предотвратяване кризата с водоснабдяването в Сливенска област.
* Поставян ли е на държавно ниво въпросът да се преразгледат договореностите с Турция за количеството вода, които препращаме, според промяната в климатичните условия.
* Пуска ли се в момента вода през ВЕЦ-овете на язовирите „Жребчево“ и „Копринка“ и доколко това е оправдано с напояване.
* Колко от съоръженията по системата „Средна Тунджа“ са ограбени и способстват за загубите на вода и кои следва да бъдат ремонтирани.
* В състояние ли е ВиК-Сливен да събира таксата за водата от всичките си потребители или ще продължи да разхвърля сумите на оставащите все по-малко редовни платци. (Същото положение с тока от „Електроразпределение“ до голяма степен успяха да решат.)
* Толерира ли управителят на ВиК-Сливен Севдалин Рашев неплащането на вода от чиновници в предприятието. (Сред гражданите упорито върви слухът за служителка, която не си била плащала водата осем години. И да, пак гражданите – много начесто взех да я употребявам тази дума, ей – не вярват, че прокуратурата ще предприеме съответните действия.)
* И да не забравим пак пречиствателната станция за питейна вода!
* Може ли някой да вземе мерки срещу незаконната (а някъде и законна) сеч на горите, което има отношение към проблема с водата. (Това би трябвало да го знае дори и хореограф, още повече, щом е станал министър на околната среда.)
Избраната комисия вероятно по-добре ще обоснове някои от тези предложения, сигурно ще направи и други. А вероятно и много още хора имат наблюдения къде и как се пилее вода и могат да направят конкретни предложения. По-важното оттам нататък е някой да им обърне внимание, да се обсъдят на експертно ниво и да се реши кои и как могат да бъдат приложени – незабавно.
Йорданка Раданчева