Неделен гост
Категория: Свят Посещения: 2943
с
Испански анклав в Африка показва бъдещата "Крепост Европа"
През 2005 година стотици имигранти от Африка се опитват да достигнат Европа през Мароко. Те щурмуват телените огради на испанските анклави Сеута и Мелия. Загиват пет души, а много други са сериозно ранени.
Днес извисяваща се ограда в Мелия е намалила човешкия поток драстично. В продължение на десетилетие испанските власти укрепват огражденията. Оградата става все по-висока. Приемат се законови промени, които да улеснят връщането на имигранти.
Оградата в Мелия показва как може би ще изглеждат европейските граници в бъдеще.
В последните седмици няколко европейски държави върнаха проверките по границите си. Това е отговор на невиждания брой имигранти. Унгария отиде дори по-далеч. Тя обяви, че търсещите убежище ще бъдат връщани и барикадира границата си със Сърбия. Това беше основният маршрут на бежанците към Европейския съюз.
"Преди десетилетие в Мелия и Селта започна процес. Той начерта военизирането на европейските граници. Особено на основните маршрути за миграция", обяснява Ян Семелгорен. Той е експерт по миграционна политика в университета на Нотингам. "Двата анклава на Испания в Африка са предупреждение за събитията, които се задават.
Само за първата седмица на юли 4718 души са влезли в Мелия. За цялата изминала година броят им е 5948. Мнозинството са сирийци, които са преминали през паспортен контрол и не са опитвали да прескочат оградата. Това са направили само два процента от имигрантите.
Подходът на Испания е критикуван от правозащитни организации и Европейския съюз. Те се опасяват от незаконни депортации и насилие на границата. Правителството и полицията заявяват, че използват възможно най- малко сила.
Испания съобщава, че молбите за убежище от сирийци са се увеличили шест пъти за първите осем месеца на тази година. През 2014 година са били общо 513. До края на август тази година са 3600.
Сирийските граждани обикновено показват фалшиви марокански паспорти. Напоследък все повече използват собствените си документи и искат убежище.
"Не исках да купя марокански паспорт, така че реших да опитам с моя. И успях." Това разказва Абдулрахман Раяб. Той е 17-годишен ученик, който се надява да учи инженерство в Германия.
Абделмалик Ел Баркани е представителят на испанското правителство в Мелия. Той разказва, че преди бежанските лагери са събирали 1300 мигранти. Сега са 70-80, по-голямата част сирийци.
През 2005 година хиляди имигранти се събират в мароканските гори около оградата, чакайки възможност да я щурмуват. Често използват импровизирани дървени стълби. Вълните от насилие довеждат до смъртни случаи и наранявания и превръщат в гореща точка тази ивица земя.
Испания не може да се справи с огромния брой желаещи да влязат. Тя се бори да подсили оградата и работи върху договори с Мароко и африкански държави по връщането на вече преминалите.
Дългата почти 12 километра бариера удвоява височината си. През 2014 Испания получава 10 милиона евро от Европейската комисия. Те са предназначени за подсилване на границата. През тази година Мароко построи четвърта ограда от своята страна и я огради с дълбок окоп.
Испания прави и законови промени. От октомври миналата година полицията може да отказва влизане на имигранти и да ги връща в Мароко.
Съветът на Европа, правозащитни организации и ООН заявяват, че целта е да се узакони връщането на имигранти без да бъдат взети имената им и без възможност да поискат убежище.
Повече от 50 опозиционни депутати сезират испанския Конституционен съд с искане законът да бъде отменен.
Правителството казва, че всеки може да премине контролно-пропусквателния пункт и документите му да бъдат обработени. Бежанците обаче обясняват, че за сирийците е сравнително лесно, но ситуацията е различна с чернокожите африканци.
"На практика е невъзможно субсахарски африканец да мине през мароканския пропусквателен пункт", казва Палома Фавиерес. Тя често пътува до анклавите заради работата си в Испанската комисия за помощ на бежанците.
За търсещите убежище обаче, Испания отваря нови офиси, които да обработват около 30 молби дневно. Сградите включват място за изчакване с детска стая за игри, както и услугите на преводачи и адвокати.
След като документите им са обработени, сирийците се отвеждат в център в Мелия. Там те чакат около два месеца статут.
Мустафа Хамдли е на 25 години. Носи тениска на Барселона и преди месец е чакал в офисите на границата. Влязъл е в Испания със сирийския си паспорт. Преди това е живял една година в Алжир. Прекарал е три дни пресичайки Мароко, за да стигне до Мелия. В Халеб е следвал Английска литература. Сега иска да стигне до Германия при брат си и да завърши образованието си или да започне работа. Иска да работи, за да праща пари на родителите си в Сирия, чиято къща е била разрушена. Той казва, че ще остане в Мелия за месец. "След това испанското правителство ще ме изпрати в Малага. Там ще бъда два или три дни и ще хвана автобус за Германия.