Неделен гост: Томас Гебауер и Илия Троянов
Категория: Свят Посещения: 1105
От книгата „Помощ? Помощ!"
Откакто знаем, че земята е кръгла, а благата са оскъдни, се налага предефиниране на проблема за помощта в световен мащаб като проблем на разпределението.
Никлас Луман, Форми на помощ
Когато богатите се погрижат за делата на бедните, то това е благотворителност; но когато бедните се погрижат за делата на богатите, то това е анархия.
Херберт Мюлер–Гутенбрун
Алтернативата винаги е фотографски негатив на настоящето. Това, което днес не ни се отдава, утре може да бъде подобрено. Но този принцип невинаги важи и със сигурност не във всички обществени сфери. Това, което е самопонятно в разработването на софтуер или приложение – нарастващият брой на актуализациите го доказва, – е почти немислимо в социално-политически и икономически аспект. От неуредиците по никакъв начин не следва тяхното рационално осмислено и демократично договорено преодоляване, а най-често само една свръхпродукция от обяснения, оправдания и извинения как така принципно наистина си заслужава да търсим решение, но с оглед на обстоятелствата това за съжаление не може да бъде постигнато.
Също така нашето привидно технократско-математическо трезво настояще е пропито от идеологически конструкти, които са основани на безпочвени, но често дълбоко внушени твърдения: конкуренцията е нещо по-добро от сътрудничеството, голямото – по-добро от малкото, концентрацията – по-добра от разпределението, частната собственост е по-добра от общинската, контролът е по-добър от доверието, възнаграждението и глобяването са по-добри от похвалата и срама. Така възниква fake reality с огледални зали, където твърденията са мултиплицирани твърде често като многобройни факти.
Един писател може да създаде свят, в който важат алтернативни принципи, но активистът трябва усърдно да се бори тук и сега, за да завладее или защити нишата, в която се появява нещо друго. Проектите, описани в тази книга, са само част от многото съществуващи по света, които поставят под въпрос тази идеология и реализират алтернативи. Те са мотивирани от екзистенциалната нужда да се намерят решения в една привидно безнадеждна ситуация. Така че всеки, който днес твърди, че няма алтернативи, се прави на сляп и глух и може също толкова упорито да настоява, че земята е плоска.
Съществуват повече алтернативи, отколкото някои от нас могат да възприемат: в бразилския град Порто Алегре например публичните разходи се определят със значимото участие на жителите. Открити граждански събрания определят приоритетите, които се изработват в конкретни предложения на делегатски форуми и накрая се гласуват от гражданския бюджетен съвет в Общината. В малкия андалуски град Мариналеда Общината предоставя земя и строителни материали, жителите си помагат при изграждането на новите апартаменти, наемът накрая възлиза на 15 евро – не на квадратен метър, а за целия апартамент. В Ирландия бе подготвена промяна на Конституцията, която би трябвало да позволи еднополовите бракове, и то от комисия, в която редом с политиците месеци наред заседаваха и разпалено обсъждаха граждани и гражданки, избрани чрез жребий. В кенийския град Мачакос дребните фермери са създали едно малко аграрно чудо. А в кюрдския регион Рожава в Северна Сирия, в разгара на войната и заобиколено от врагове, възниква самоопределящо се мултиетническо обществено формирование, което е основано на принципите на пряката демокрация и предоставя на жените иначе немислимото за този регион равенство.
Как така тези алтернативи остават почти невидими, как така толкова много хора си представят, че апокалипсисът е по-близо от един „по-добър свят“ или от един „по-истински живот“? Тъй като идеологията не само постулира статуквото като правилно и неотменно, но и дискредитира, и демонизира алтернативите. Смелите идеи, доколкото те са насочени към един солидарен свят, най-често се обругават като наивни или откъснати от реалността. Съществуващите отношения имат неоспоримото предимство на фактология, тоест надминават всички бленувани и въображаеми светове благодарение на силата на своето съществуване. Замърсеният въздух „функционира“, свикнали сме с него, но чистият въздух, който си пожелаваме, е мираж. Господстващите отношения се считат за сполучливи, алтернативните, точно обратното, за несполучливи, тъй като те все още тепърва предстоят да се случат. Ето защо климатичната катастрофа е по-правдоподобна от преобразуването на нашата икономика в едно наистина устойчиво добиване на енергия и производство.
Щом демонизирането не върши работа, то тогава алтернативата се задушава брутално. Навсякъде по света опитът показва едно и също – как държавата, икономиката, армията и мафията масово, а понякога и насилствено потискат различните форми на съпротивителна автономия дори и когато са само от местно значение. В мирни, но и във военни времена, когато трудно отстояваните алтернативи показват не само силна защита, но и често единствената надежда за изход.
Рожава е атакувана от всички страни, от сирийската, турската армия (с немски оръжия), а така също и от Ислямска държава. В Мариналеда, където жителите са извоювали общинската земя в продължение на много години и където собственоръчно отгледаните чушки се консервират в самоуправляващи се фабрики, общината отдавна е тормозена от андалуското правителството, с изисквания да се впише в пазарната икономика. В Чиапас сапатистите не са в безопасност нито от армията, нито от мафията, нито пък от американските филантропи. За глобализирания неолиберален капитализъм превземането на всяка ниша е присъща потребност. Алтернативите не се позволяват, те трябва да бъдат извоювани и да бъдат защитени от непрекъснатите прояви на враждебност.