Галя Илиева, заради усилията й да приобщава ромски деца

   Наред с европеизацията, тече още един процес – циганизацията на България. Правим се че го няма, защото е нелицеприятен, неконтролиран и неконтролируем от никого. Развива се по свои закони, набира скорост и всмуква в мътното си русло малкото добри кълнове на икономически, културен и социален възход.

   Въпросът колко точно са циганите в България няма отговор, знае се само, че се увеличават. И едва ли е важно каква част от т.н. роми се „турчеят”, „българеят” или „циганеят”. Важно е каква част от тях са напълно неграмотни, каква – полуграмотни, каква част могат да извършват някакъв специализиран труд и каква изобщо не са пригодни за труд, пък изразявал се той и в държане само на метла.

   Разговаряме с Галя Илиева, директор на VІІІ ОУ в Сливен заради това, че вече достатъчно дълго тя работи с ромски деца. Не само като учител и ръководител на учебно заведение, но като председател на фондация „Заедно”, която успешно осъществява проекти, свързани с приобщаването и социализирането на тези деца. Защото поне това е ясно: ако има надежда, че преобладаващата ромска младеж утре ще е в състояние да формира Брутния вътрешен продукт на държавата и да изкарва пенсиите ни, трябва да се почва отрано – преди 11-годишната Кортеза да е родила бебето си Виолета. 

Г-жо Илиева, защо фондация и защо „Заедно”?

   - Вече 20 години работя в сферата на образованието и по-точно образованието на деца – роми от кв.”Надежда” в гр.Сливен. През последните години е особено актуален проблемът за образованието на тези деца. Всъщност трудностите с привличането, задържането в училище и действителното образование на ромските деца, винаги са били факт. Именно за да се променят нагласите, да се даде възможност за реализиране на по-различен подход в работата на учителите, да стане техния труд по-ефективен, да се подпомогнат децата и родителите им, докато работех в VІ ОУ „Братя Миладинови” в Сливен - училището, в което се обучават над 1 200 деца и ученици от ромския кв.”Надежда”, през 2006 година регистрирахме фондация „Заедно”. А защо заедно, е ясно – няма как да разделим нито проблема, нито решаването му.