На 19 октомври православната църква отбелязва празника на Свети Иван Рилски - Чудотворец и покровител на българския народ. Иван Рилски е един от най-известните български духовници, лечител, основател на Рилския манастир, патрон на българските лекари.

    Рилската обител и днес е едно от най-посещаваните места в България.  Макар и обитавана само от деветима монаси, тя си е доста добро предприятие. Покрай деветимата и Св. Синод се препитават ресторантьори, амбулантни търговци и местни хора, усетили, че етикетчето „екологично” върху бурканчето мед или мляко им носи тройно повече. За две неща обаче опашките са сигурни – за свещи в храма „Рождество Богородично” и за мекици зад северната манастирска порта. И при почти всекидневната човешка гмеж, неразбираемо някак си звучи оплакването на екскурзоводката, че държавата хич не се грижи за това национално богатство. Защото впечатлението е, че точно това е едно от най-конвертируемите национални богатства. Проблемът и тук вероятно е малко по-друг – как се преразпределят приходите. А – и не е лошо да се пусне народът до националното богатство, защото 8 лв. вход за манастирския музей си е бая препятствие.

   Георги Китов, най-именитият от археолозите на тракийската древност, ще бъде представен в документалния филм "Човекът на действието" днес, 18 октомври, от 19 ч. по Канал 1 на Българската телевизия. Режисьор на филма е Атанас Димитров, сценарист е археологът Диана Димитрова.

   Културното наследство на България рядко попада във фокуса на вниманието. Хора като покойния д-р Георги Китов биха могли да подтикват младите да приемат предизвикателствата на научните изследвания – това са мотивите, с които Министерството на образованието, младежта и науката, както и телекомуникационната компания "Виваком", са финансирали създаването на филма. Той е направен и с подкрепата на Министерството на културата, Института по тракология към БАН, Националния археологически институт с музей и др.

   „Човекът на действието” включва архивни кадри от над 30-годишната изследователска работа на големия учен. Историци разказват за приноса на Георги Китов за разкриването на нови моменти от миналото и културата на траките, за големите му открития на изключителни тракийски паметници, направени през последната четвърт на ХХ век, сред които гробниците в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс край Старосел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка до с. Шипка, Александровската гробница до Хасково. Последните години от живота си д-р Китов отдели на проучвания на тракийските могили в Сливенско, които донесоха изключителни царски погребения и доказаха тезата му за продължаващата по цялото поречие на Тунджа Долина на тракийските царе.