За хората от градските центрове, мургавите ни съграждани са тези, които осъществяват разделното събиране на отпадъците и правят местата около контейнерите същински ад, защото изхвърлят всичко, което не отговаря на личния им бизнес-план.

   В такава трудова дейност засякох майка и син. Величка е на 24 години и заедно с най-голямото си дете Костадин, на 10 години, съсредоточено отбираха из нечии стари дрехи всичко, което според тях е годно. Двамата си приличат по това, че сапунът и водата не са първите им приятели, а дрехите, които носят, не само че са от кофите, но и не са прани с месеци. Лъщят от мрьсотия, както и бузите на момчето. Но пък иначе е изрусено на кичури. Приличат си и по очите – черни като маслини. Момчето ме гледа подозрително, а жената се усмихва, защото вижда, че не съм с празни ръце. Подавам и старателно опакована хартия и я предупреждавам да не разкъсва пакета. Опитваме се да разговаряме, защото жената не е много добре с българския език. Величка ми казва, че е от “социалните”.

-   Каква си? – уж не разбирам начина и на препитание.

-   Ами социална съм, дават ми помощи, защото съм безработна. А ти имаш ли да ми дадеш нещо? – въпросът  за нея е напълно естествен.

„Организация за обществена самозащита – ЕДНО” организира националната борба  срещу безобразното поведение на чуждестраните банки у нас. Чуждестраните банки провеждат политика на финансов геноцид спрямо българските граждани и фирми. В България те предлагат най-високите лихви по кредитите, най-високите лихви по депозитите и поставят българите в много тежко положение, докато в другите европейски страни е точно обратното. Тяхната политика доведе българската държава до фалит, с което се застрашава националната сигурност. България е в много тежка финансова криза, икономиката е в рецесия, безработицата расте, масово фалират фирми, но банките не признават, че техните клиенти са в затруднение и не постъпват към тях с уважение.

Чуждестранното банково лоби провежда политика на финансов геноцид спрямо българските граждани и фирми

Чуждестранните банки чрез масово отпускане на кредити с най-високия лихвен процент в цяла Европа до септември 2008 г., чрез едностранното увеличаване на лихвения процент, и поддържането му в размер, който е непосилен за плащане, провеждат политика на финансов геноцид спрямо българските граждани и фирми. Гражданите, поставени в невъзможност да изплащат кредита, получават тежки здравословни и психически проблеми, разделят се семейства. Фирмите стават неконкуретни спрямо своите колеги в другите европейски страни поради високите лихви и това ги довежда до невъзможност да изплащат кредита. Последиците са, че изпадат в неплатежоспособност, съкращават работни места, закриват дейности. Масовите фалити на фирми водят до огромен спад на постъпленията в бюджета, от което следва сериозно затрудняване на икономически и социални институции да изпълняват функциите си. Държавата изпада в неплатежоспособност и става силно зависима от чуждестранни финансови институции. Финасово слаба държава не може да осигури личната сигурност, свобода, здраве, достойнството на своите граждани.